Българските ученици стигат до сградата на училището, но твърде често не успяват да достигнат до самия учебен час. Това е един от най-тревожните изводи от новото изследване PISA 2025, коментиран от д-р Георги Стайков от Института по образование към МОН. Данните разкриват, че 42% от 15-годишните са пропуснали поне един учебен час в рамките на двете седмици преди проучването, а 48% са отсъствали поне един цял ден. Според Стайков зад слабите резултати прозира сериозен проблем, за който отдавна се алармира – липсата на дисциплина и редовно присъствие в учебния процес.
„Българските деца на училище ли ходят, или стигат само до прага му?“, постави критичния въпрос Стайков в интервю за БНТ. По негово мнение значителна част от учениците целенасочено избягват именно часовете, в които срещат затруднения – математика, български език и литература или чужди езици. Официалните цифри на PISA 2025 показват мащаба на кризата: 42% от българските ученици признават, че са отсъствали от час, докато средното ниво за страните от ОИСР е едва 24%. Още по-притеснително е, че 48% са пропуснали поне цял ден, при средно 22% за ОИСР.
Дори когато учениците са в класната стая, средата често не позволява пълноценно усвояване на знания. Около 41% от българските ученици съобщават, че шумът и безредието нарушават почти всички часове по природни науки. Почти половината от тях – 47%, отбелязват, че съучениците им не слушат учителя. Тези данни показват, че проблемът не е само в сложността на материала, а в самата атмосфера, която пречи на концентрацията и преподаването. Подобна негативна картина се наблюдаваше и при предходното изследване през 2022 година.
Друг критичен аспект е огромната пропаст между различните училища. Стайков подчертава, че в България успехът на детето твърде често зависи от това къде точно учи, като шансовете за качествено образование варират драстично. Социалният произход продължава да оказва огромно влияние върху постиженията, а разликите в резултатите по математика между отделните училища у нас са сред най-високите в света. Целта, към която се стреми ОИСР, е всяко училище да бъде достатъчно добро, за да не се налага родителите да преследват „елитни“ учебни заведения.
Наблюдава се и тревожно отдалечаване на родителите от училищния живот на децата им. През 2025 г. 60% от учениците споделят, че родител или настойник ги пита поне веднъж седмично какво са правили в училище, докато през 2022 г. този дял е бил 68%. Едва 47% обсъждат училищни проблеми с родителите си, което е спад спрямо 57% преди три години. Стайков напомня, че дори кратките разговори за ежедневието в клас могат да подобрят нагласата на детето към образованието.
Накрая, резултатите поставят под въпрос остарелия модел на механично зубрене. PISA оценява способността на учениците да прилагат наученото в реални ситуации, а не просто да възпроизвеждат информация. „Фактите са навсякъде. Въпросът е как децата ги интерпретират и дали могат да ги използват“, допълва Стайков. Сегашната ситуация изисква много по-дълбок анализ на това как училището да задържи вниманието на учениците и да ги мотивира да бъдат активни участници в собственото си образование.
Източник: standartnews.com
