Охлаждането с климатици спасява човешки животи, като само в Съединените щати става въпрос за повече от 5000 души годишно. Същевременно масовото използване на климатични системи увеличава потреблението на електроенергия, натоварва електропреносните мрежи и допринася за глобалното затопляне, предупреждават учени.
На фона на повишаващите се температури и горещите вълни, които засягат почти всички континенти, необходимостта от охлаждане става все по-голяма. По оценки на ООН около половин милион души годишно умират вследствие на екстремни горещини.
Ново проучване, публикувано в научното издание Nature Health, показва, че климатизацията е спасила близо 58 000 човешки живота в САЩ между 2010 и 2020 година.
В същото време използването на климатици по света расте с изключително бързи темпове. Международната агенция по енергетика и Програмата на ООН за околната среда очакват потреблението на електроенергия за охлаждане да се утрои. Проблемът е, че голяма част от електроенергията, необходима за климатизацията, все още се произвежда чрез изгаряне на изкопаеми горива.
Според прогнозите на ООН емисиите на парникови газове, свързани с използването на климатици, могат да нараснат от 4,5 млрд. до 7,2 млрд. тона през следващите около 25 години. Това количество е почти съпоставимо със сегашните общи въглеродни емисии на Съединените щати и Европа.
„Всички знаят, че климатизацията работи, но от гледна точка на климатичните промени тя не е идеалното решение“, коментира проф. Кай Чен от Училището по обществено здраве към Йейлския университет, който е старши автор на новото изследване. Той посочва, че по-голямата употреба на климатици води до повече въглеродни емисии, които от своя страна ускоряват глобалното затопляне.
Заради световната енергийна криза, предизвикана от войната, осем държави – Бангладеш, Камбоджа, Йордания, Малайзия, Филипините, Сейшелите, Сингапур и Шри Ланка, вече са въвели ограничения за това доколко могат да бъдат охлаждани офисите. На някои места е въведено дори изискване климатиците в държавните учреждения да бъдат изключвани един ден седмично. През 2025 г. индийското правителство също предложи ограничения за минималната температура, която може да бъде задавана на климатичните системи.
Експерти от 75 държави и 250 града в момента търсят баланс между необходимостта от повече охлаждане заради опасните жеги и ограничаването на въздействието върху климата. Темата ще бъде сред основните въпроси на срещата по инициативата Global Cooling Pledge през септември в Сингапур.
Един от показателите, използвани от специалистите за измерване на необходимостта от охлаждане, са т.нар. „градусо-дни за охлаждане“. Чрез тях се изчислява приблизително колко енергия е необходима за поддържането на комфортна температура в сградите при горещо време. В САЩ броят на тези дни се е увеличил с 28% спрямо 1990 г., като през 2024 г. е отчетен рекорд. Данните до май показват, че 2026 г. се движи с темпове, които могат да доведат до нов рекорд.
В Европа броят на градусо-дните за охлаждане се е увеличил повече от два пъти спрямо 1990 г., а използването на климатици е нараснало с 44%. В Индия потреблението им се е утроило, докато в Югоизточна Азия се е увеличило повече от два пъти.
За новото изследване Кай Чен и неговият екип са анализирали около 30 милиона смъртни акта в САЩ за период от 11 години. Учените са използвали данни за отделните окръзи, за да определят температурните нива, при които жегата става опасна, и да изчислят колко човешки живота са били спасени благодарение на климатизацията. Най-голям ефект е отчетен в Аризона, Флорида, Тексас и Луизиана, както и в южните части на Невада, Алабама и Мисисипи.
Според изследването климатичните системи са предотвратявали средно 5267 смъртни случая годишно в САЩ. Учените обаче предупреждават, че трябва да се прави разлика между необходимото охлаждане и прекомерната употреба на климатици. Като пример Чен посочва офисите, които понякога се охлаждат до такава степен, че служителите носят пуловери дори през лятото. Според него повече от половината от разгледаните случаи могат да бъдат определени като прекомерна употреба.
Температура от около 24 градуса по Целзий се приема на много места като разумна граница за охлаждане. Проучването показва още, че използването на повече климатизация от необходимото не води до допълнително намаляване на смъртността, но увеличава негативния ефект върху климата. Проблемът не се ограничава само до въглеродните емисии. Климатичните системи отделят топлината от помещенията навън и по този начин могат допълнително да засилят т.нар. ефект на градския топлинен остров.
Повишеното потребление на електроенергия може да увеличи и традиционното замърсяване на въздуха със сажди и вещества, допринасящи за образуването на смог. Съществува и сериозен социален проблем. Част от най-уязвимите хора по света нямат достъп до климатизация или не могат да си позволят разходите за нея. Лили Риахи от Програмата на ООН за околната среда посочва, че по време на тазгодишните горещини някои семейства са били принудени да избират дали да плащат за лекарства, или да включат климатика.
„В един затоплящ се свят топлинният комфорт не трябва да бъде лукс. Той все повече се превръща в предпоставка за здраве, достойнство и дори за оцеляване“, заявява главният експерт по въпросите на горещините към UNEP Елени Миривили.
Според експертите целта не трябва да бъде ограничаването на охлаждането на всяка цена, а създаването на по-интелигентни, енергийно ефективни и достъпни решения. Като положителен пример се посочва Сингапур, където се комбинират различни подходи – системи за ранно предупреждение, повече градска зеленина, пасивно охлаждане на сградите и по-високи изисквания към климатичните и вентилационните системи.
Според Риахи зелената инфраструктура спестява на Сингапур около 35 млн. долара годишно от разходи за енергия. В определени зони чрез различни мерки е постигнато понижаване на температурите с до 8 градуса по Целзий. Специалистите обаче признават, че природните и пасивните решения имат своите граници. При изключително високи температури и влажност климатизацията остава необходима. Затова учените препоръчват комбинация от вентилатори, умерено използване на климатици, по-добра изолация на сградите, енергийно ефективни системи и повече зелени площи.
Източник: plovdiv24.bg
