На 30 август православната църква почита паметта на свети Александър, Павел и Йоан – цариградски патриарси, които са защитавали християнската вяра в различни исторически периоди. В същия ден се отбелязва и пренасянето на мощите на свети Александър Невски. Според народния календар тази дата е свързана с дома, семейството и плодородието, а също така и със знаците, чрез които хората някога са гадаели каква ще бъде есента и следващата стопанска година.
Повод за празнуване и почерпка на 30 август имат всички, носещи имената Александър, Александра, Александрина, Алеко, Сашо, Саша и Сашка, както и техните производни.
Свети Александър е един от големите църковни дейци от IV век. Като викарий на престарелия цариградски архиепископ Митрофан, той участва активно в борбата срещу арианството и защитава решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 г.
След смъртта на Митрофан, Александър застава начело на Църквата в Константинопол. Християнското предание го описва като твърд защитник на православната вяра в период на остри спорове между различни религиозни учения. Разказва се и за неговия спор с езически философ, който след срещата със светеца решава да приеме християнството.
Свети Александър доживява до дълбока старост и си отива от този свят около 340 г. Паметта му остава свързана преди всичко с отстояването на църковното учение в един от най-сложните периоди от ранната история на християнството. Заедно с него на 30 август се почитат и цариградските патриарси Павел и Йоан, които също са се изправили срещу ереси и разделения в Църквата.
В този ден Църквата отбелязва и пренасянето на мощите на свети Александър Невски – князът и военачалник, чието име носи патриаршеската катедрала в София. Роден през XIII век, Александър Невски остава в историята като владетел и пълководец, превърнал се по-късно в една от най-почитаните фигури на Православието. След канонизирането му, мощите му са пренесени през 1724 г. по нареждане на руския император Петър I в Александро-Невския манастир в Санкт Петербург.
В народните представи 30 август идва непосредствено след строгия еднодневен пост на 29 август – Отсичане главата на свети Йоан Кръстител. Поради това на следващия ден ограниченията отпадат и традицията позволява по-богата трапеза. Стопанките приготвят питки и различни ястия, а цялото семейство се събира около масата. Денят се смята за подходящ и за подреждане и почистване на дома, което символизира освобождаването от натрупаното и посрещането на есента с ред.
Семейните двойки, които желаят син, отправят молитва към свети Александър Невски, тъй като се вярва, че искрената молитва в този ден носи благословия на дома и семейството. Могат да се посетят и гробовете на починали роднини и близки, тъй като денят се свързва и със спомена за рода и предците.
Много от старите поверия за 30 август са свързани с времето и природата. Червеният залез се приема като знак, че предстоят топли дни. Ако птиците продължават да кръжат високо и не поемат към юг, народната метеорология предсказва дълга, слънчева и топла есен.
Наличието на много звезди през нощта е добър знак – според поверието те обещават богата реколта през следващата година. Силният звездопад обаче се възприема като предупреждение за трудна година, слаб добив и болести. Наблюдават се и пчелите – ако започнат плътно да запечатват кошерите си, това е знак, че студеното време наближава.
Една от любопитните народни забрани гласи, че на 30 август не бива да се прибира ново коте в дома, защото това може да донесе лош късмет. Съвсем противоположно е поверието за кучето – получаването или прибирането на кученце се счита за знак за бъдеща печалба и благополучие.
Не се препоръчва и започването на работа по огради, врати и ключалки. Според старите представи по този начин човек символично „отваря“ дома си за крадци и неприятности.
Особено силна е забраната срещу измамата, клюките и злословието. На този ден не трябва да се лъже, преувеличава или да се разпространяват непроверени слухове. Народното вярване предупреждава, че казаната лоша дума може да се върне към човека, който я е изрекъл. Не бива и да се търси отмъщение или умишлено да се причинява зло, тъй като направеното в този ден се връща обратно към своя извършител.
Сред старите забрани е и подстригването на косата. Вярвало се е, че това може да донесе разочарования и неуспехи през следващия период.
Източник: standartnews.com
