Колко пъти сте минавали покрай суха поляна, селски път или речен бряг и сте забелязали високо растение с жълти цветове, подредени като свещ по стъблото? Много хора го подминават, мислейки го за обикновен плевел, но всъщност става въпрос за лопен – растение от рода Verbascum, което от векове се използва в народната медицина.
Растението притежава множество народни и регионални наименования в България. Най-често срещаните други имена на тази билка са царска свещ, богородична хурка, овча опашка, бабяк и рибе биле.
У нас, както и в други части на Европа, различните видове лопен са известни със своето високо стъбло, меки мъхести листа и яркожълти цветове.
За лечебни цели традиционно се използват основно цветовете на видове като Verbascum thapsus, Verbascum densiflorum и Verbascum phlomoides. Именно тези видове са включени и в европейската билкова монография за Verbasci flos.
Най-добре установената традиционна употреба е при раздразнено гърло, суха кашлица и простудни състояния. Въпреки това, около лопена съществуват и немалко преувеличени твърдения, затова е важно да се разграничи народната употреба от това, което действително е подкрепено от съвременни данни.
Високото растение с жълти цветове трудно може да остане незабелязано.
Лопенът предпочита слънчеви, сухи и по-бедни почви и често може да бъде срещнат по склонове, край пътища и на необработени места.
Някои видове могат да достигнат значителна височина, а листата им са покрити с характерни меки власинки, които им придават сивкаво-зелен вид.
Обикновено през първата година растението образува приземна розетка от големи листа, а през следващия сезон развива високото цветоносно стъбло с множество жълти цветове.
Точно цветовете представляват най-важната част от растението във фитотерапията.
Защо лопенът се използва при кашлица?
Традиционната употреба на лопена е свързана преди всичко с дихателните пътища.
Цветовете съдържат растителни слузни вещества, както и различни фенолни съединения и флавоноиди. В лабораторни анализи при Verbascum densiflorum и сродни видове са откривани именно такива биоактивни компоненти.
Слузните вещества могат да образуват мек защитен слой върху раздразнената лигавица на устата и гърлото. Именно с това се обяснява традиционната употреба на билката при суха, дразнеща кашлица и възпалено гърло.
Европейската агенция по лекарствата приема цветовете на лопена като традиционно билково средство за облекчаване на болки и дразнене в гърлото, свързани със суха кашлица и настинка. Важно е обаче уточнението, че това заключение се основава на дългогодишната традиционна употреба, а не на убедителни клинични изпитвания. EMA изрично посочва, че липсват достатъчно проучвания при хора.
Това е една от причините да присъства в традиционните „гръдни“ чайове.
В народната медицина цветовете на лопена отдавна се комбинират с други растения в чайове за кашлица.
Използването му в подобни смеси не е случайно. Мекото действие върху лигавицата го прави подходящо допълнение при сухо и раздразнено гърло.
В различни местни традиции се срещат и рецепти, при които цветовете се запарват във вода или мляко.
Тези рецепти обаче не трябва да се представят като лечение на бронхит, пневмония, астма или друга сериозна белодробна болест.
При продължителна кашлица, затруднено дишане, висока температура, болка в гърдите или кръв в храчките е необходим лекарски преглед.
Лопенът и стомахът – традицията стига по-далеч от доказателствата.
В народната медицина лопенът е използван и при различни стомашно-чревни оплаквания.
Логиката отново е свързана със съдържащите се в растението слузни вещества, които традиционно се смятат за успокояващи раздразнените лигавици.
Но твърдения, че билката лекува язва, хемороиди или заболявания на червата, не са подкрепени с достатъчно качествени клинични доказателства.
Точно тук е важно да не се смесват вековната употреба и съвременната доказателствена медицина.
Използван е и външно върху кожата.
Листата и цветовете на лопена традиционно са прилагани външно под формата на различни домашни извлеци и масла.
В старите билкарски практики подобни препарати са се използвали върху раздразнена кожа и при различни кожни проблеми.
Лабораторните проучвания върху растителни съединения от този род показват антиоксидантни, противовъзпалителни и антимикробни ефекти при определени условия. Това обаче не означава автоматично, че домашно приготвено масло може да лекува инфектирани рани, язви или хемороиди. Данните за много от тези приложения са предклинични.
При рани, които не заздравяват, гной, силна болка или признаци на инфекция е необходима медицинска оценка.
Как традиционно се събират цветовете?
Цветовете обикновено се берат при сухо време, когато са добре отворени.
Те са нежни и лесно се повреждат, затова трябва да се обработват внимателно.
При сушене е важно да бъдат добре изсушени и след това да се съхраняват на сухо и тъмно място в добре затворен съд.
Влагата бързо може да влоши качеството им и да създаде условия за плесени.
Ако приготвяте чай, прецеждането е особено важно.
Лопенът има характерни фини власинки.
При домашна запарка е добре течността да се прецежда много внимателно през фин филтър или няколко слоя подходяща материя, защото власинките могат механично да раздразнят гърлото.
Това е една от най-практичните особености, които често се пропускат в популярните домашни рецепти.
А какво да кажем за старинния сироп с цветове и захар?
В народните рецепти се среща метод, при който пресни цветове се редуват със захар в буркан и се оставят за определено време, докато се образува сироп.
Това е интересна традиционна практика, но не е добра идея подобен домашен продукт да се представя като медицински сироп с гарантирана безопасност и срок на годност.
При работа със свеж растителен материал в домашни условия има риск от замърсяване, ферментация или развитие на микроорганизми, ако концентрацията, температурата и съхранението не са контролирани.
По-сигурният избор при желание за лечебен продукт е стандартизиран препарат или добре изсушена билка от надежден източник.
Маслото от лопен също е предимно народна практика.
Друга стара рецепта представлява накисване на цветовете в растително масло.
Такова масло традиционно се използва външно.
И тук важи същото правило – домашно приготвеното масло не е стерилен лекарствен продукт и не трябва да се поставя върху дълбоки, инфектирани или отворени рани.
Също така не бива автоматично да се приема, че щом дадено растение има лабораторно доказана антибактериална активност, домашният му извлек ще унищожава бактерии върху човешката кожа.
Източник: zajenata.bg
