След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. България се озовава в състояние на пълна разруха – национална катастрофа, териториални загуби, смазващи репарации и над половин милион бежанци. В този критичен момент на политически и икономически срив начело на държавата застава Александър Стамболийски – единственият лидер, готов да наложи диктатура в името на народното добруване. За своите едва три години на власт (1920–1923), този визионер постига икономически обрат, който в крайна сметка му коства живота.
Стамболийски осъзнава, че спасението на България се крие в потенциала на земеделския производител. Вместо да разчита на външна помощ, той предприема радикални реформи: въвежда Трудова повинност, която мобилизира младежта за изграждане на жп линии, пътища и обществени сгради, заобикаляйки военните ограничения на Ньойския договор. Чрез аграрната реформа земята се преразпределя от едрите собственици към безимотните и бежанците, а прогресивното данъчно облагане пренасочва тежестта към богатата градска буржоазия, подкрепяйки същевременно развитието на мощни кооперации.
През есента на 1920 г. премиерът предприема забележителна 100-дневна дипломатическа обиколка в Западна Европа. В Париж, Лондон и Рим неговата харизма и енергия спечелват уважението на западните лидери. Той успява да смекчи международната изолация на страната ни и да договори облекчения за репарациите, което кара чуждестранната преса да го нарече „селския Наполеон на Балканите“.
Успехите му обаче създават мощни врагове. Цар Борис III се чувства застрашен от републиканските идеи на Стамболийски, докато градският елит, офицерството и ВМРО са разгневени от неговите реформи и външна политика. Всички тези групи се обединяват и на 9 юни 1923 г. извършват военен преврат.
Трагичната развръзка настъпва в родното село на Стамболийски – Славовица. По заповед на организаторите на преврата, министър-председателят е подложен на жестоки мъчения и обезглавен. Тази брутална смърт бележи края на един от най-възходящите периоди в модерната ни история.
Александър Стамболийски остава в историята като държавник от световна величина, чиято далновидност изпреварва времето си. Той плаща най-високата цена за това, че е визионер в епоха на политическа дребнавост, оставяйки след себе си урок по държавничество, който и до днес остава недостижим пример за родолюбие.
Източник: standartnews.com
