Здравеопазването е сред ключовите сектори, в които правителството планира мащабни реформи до 2030 г. Основният фокус в управленската програма пада върху осигуряването на по-достъпна медицинска помощ, намаляване на доплащането от страна на пациентите, въвеждане на строг контрол върху публичните финанси и засилване на ролята на профилактиката.
Една от водещите цели е да се облекчи финансовата тежест за хората чрез централизирано договаряне и доставки на скъпоструващи лекарствени продукти, медицински изделия и високотехнологична апаратура. Паралелно с това се предвижда разширяване на електронното проследяване на медикаментите, което трябва да гарантира както стриктен контрол, така и по-лесен достъп на пациентите до необходимото лечение.
Сред предвидените мерки е и затягане на контрола върху решенията на ТЕЛК и процедурите по издаване на болнични листове. Властите планират използването на дигитален мониторинг и кръстосани проверки с данни от други институции, включително НАП. Целта на тези стъпки е да се ограничат необоснованите експертни решения и да се намали рискът от злоупотреби. Планират се и промени във финансирането на болниците чрез пилотно въвеждане на диагностично-свързани групи, при които плащането ще зависи пряко от вида заболяване и реално извършената медицинска дейност, като качеството на лечението ще бъде от решаващо значение.
Правителството насочва вниманието си и към малките населени места, където достъпът до здравеопазване често е затруднен. Предлагат се решения като мобилни медицински екипи, телемедицина и амбулатории, които да запълнят празнините там, където липсват лекари и лечебни заведения. Голям акцент се поставя и върху профилактиката, включваща по-широк обхват на регулярните прегледи и безплатен достъп до препоръчителни ваксини, като тези срещу сезонен грип, пневмококови и ротавирусни инфекции, както и срещу HPV.
Изграждането на Националната детска болница остава абсолютен приоритет, като се планира и създаването на високотехнологичен център за педиатрични услуги. За работещите в сектора се предвиждат ясни механизми за заплащане и кариерно развитие, като разликата между основната заплата на специализант и специалист се ограничава до 30%. За младите медици се подготвят социално-икономически стимули, включително възможности за настаняване в общински жилища.
Автопаркът на спешната помощ ще бъде обновен, а въвеждането на дигитална система за следене на свободните болнични легла ще позволи по-бърза реакция при насочване на пациенти. Въздушната спешна помощ (HEMS) ще се развива като устойчив модел с денонощни оперативни бази. В болниците навлиза и изкуственият интелект, който ще бъде използван за намаляване на административната тежест и оптимизиране на лекарствената терапия. Цялостната визия е преход от „медицина на болестите“ към „медицина на здравето“, насочена към ранна диагностика и по-ефективно управление на ресурсите.
Източник: standartnews.com
