Само осем месеца след като Австралия изуми света с въвеждането на пълна забрана за използване на социални мрежи от лица под 16-годишна възраст, глобалната вълна от подобни законодателни мерки започва да среща сериозни предизвикателства. Резултатите от самата Австралия са показателни: доклад на местния регулатор eSafety от 31 юли, цитиран от POLITICO, разкрива, че над 8 от всеки 10 австралийски тийнейджъри продължават активно да ползват социалните платформи, въпреки наложените рестрикции.
В рамките на по-малко от година идеята за налагане на възрастови ограничения се превърна в истинска политическа мода в световен мащаб. Тази инициатива получи подкрепа както от леви, така и от десни лидери – от испанския премиер до гръцкия му колега, от австралийските лейбъристи до републиканските сенатори в Тексас. Темата вече заема централно място в дневния ред на държави като Бразилия, Руанда и Виетнам.
Франция стана първата европейска нация, която одобри подобни възрастови ограничения, след като президентът Еманюел Макрон превърна забраната в свой основен приоритет към края на втория си мандат. Решаващ фактор за това решение се оказа срещата му с американския социален психолог Джонатан Хайд, автор на книгата „Тревожното поколение“, който представи на държавния глава стряскащи данни за влошаващото се психично състояние на френските младежи.
Въпреки това, скептицизмът сред експертите се засилва. Лорена Джуберти Коутиньо, комисар по онлайн безопасността към бразилския орган за защита на данните, отбеляза, че забраните стават все по-трудни за прилагане, тъй като социалните мрежи са основното място за общуване на подрастващите. Бразилия избра различен подход: децата остават онлайн, но платформите носят строга законова отговорност за минимизиране на вредите, като за лица под 16 години са забранени таргетираната реклама и механиките тип „loot box“ в игрите.
Експерти, съветващи Европейската комисия преди очакваното наесен общоевропейско предложение, отправиха предупреждение в писмо до Урсула фон дер Лайен. Според тях пълните забрани ограничават достъпа на непълнолетните до информация и рискуват да ги насочат към далеч по-опасни и нерегулирани онлайн пространства, включително злонамерени AI чатботове.
В САЩ, където една пълна забрана би се сблъскала с конституционни пречки относно свободата на словото, борбата се пренесе в съдебните зали. Щатски прокурори заведоха множество дела срещу технологични гиганти като Meta, Google и Roblox, използвайки стратегия, подобна на тази срещу тютюневата индустрия през 90-те години. В Ню Мексико съдия наложи на Meta глоба от 567 милиона долара, добавени към вече присъдените от жури 375 милиона, заради застрашаване на децата. Дори Калифорния се отказа от австралийския модел, избирайки вместо това да задължи платформите да деактивират „пристрастяващите“ функции за непълнолетните.
В своя защита, шефката на австралийския регулатор Джули Инман Грант заяви пред критиците, че е твърде рано да се говори за провал, тъй като нормативните и културните промени изискват време. Тя подчерта, че с присъединяването на все повече държави към този процес, натискът върху технологичните компании да подобрят стандартите си за безопасност неизбежно ще расте.
Източник: plovdiv24.bg
