Двама души могат да бъдат родени през една и съща година, но организмите им да се намират в съвсем различно състояние. Единият може да запази добра физическа форма и по-нисък риск от хронични заболявания, докато другият да показва признаци на ускорено стареене. Именно затова учените от години търсят начин да измерят не просто хронологичната, а биологичната възраст на човека.
Ново мащабно изследване, публикувано в Nature, предлага различен подход. Вместо да се фокусира единствено върху химични промени върху ДНК, екипът анализира активността на самите гени и създава серия от т.нар. транскриптомни часовници, способни да оценяват възрастта и очаквания риск от смъртност. Проучването е особено мащабно – учените обединяват данни от над 11 000 транскриптома, повече от 25 вида тъкани и четири вида бозайници: мишки, плъхове, макаци и хора.
Хронологичната възраст е най-простото измерване – броят години, изминали от раждането, докато биологичната възраст се опитва да отрази колко „старо“ е тялото от гледна точка на неговото молекулярно и функционално състояние. Теоретично човек на 50 години може да има определени биологични показатели, по-характерни за по-млад или по-възрастен организъм. Досега голяма част от моделите се основаваха на ДНК метилирането, но новият подход се базира на генната експресия – съвкупността от РНК молекули, която е като моментна снимка на работата на клетката.
Мащабът на анализа включва 11 165 тъканни проби от четири вида бозайници. Това позволява на изследователите да търсят молекулярни промени, които се повтарят в различни органи и дори при различни видове. Оказва се, че стареенето има общ молекулярен „почерк“, който включва процеси като хронично възпаление, митохондриална функция и изменения в хроматина. Някои гени като CDKN1A, LGALS3 и GPNMB се открояват като особено показателни за риска от смъртност и хронични заболявания.
Важно е да се уточни, че тези модели не са предназначени да „познаят“ точната дата на смъртта, а служат като статистическа оценка на риска. Учените могат да видят коя система в тялото показва по-силни признаци на стареене, което отваря врати за по-персонализирана медицина. Въпреки че изследването включва интересни ефекти като „подмладяване“ при експериментални модели с мишки, това остава научен инструмент, а не диагностичен тест за масова употреба.
Източник: zajenata.bg
