На 30 юли 1999 г. България загуби една от най-обичаните си певици. Днес, 27 години по-късно, песните на фолк звездата Румяна продължават да живеят, а споменът за нея остава жив в сърцата на нейните верни почитатели. Изпълнителката стана една от първите жертви на термина „пътен травматизъм“. Тя загина в катастрофа, предизвикана от любимия ѝ мъж Любо, който е карал с огромна скорост автомобила, в който тя е била пътник. Любо, музикант от ромски произход, така и не е бил съден за случилото се и не е прекарвал дори един ден в ареста.
Тази година отново си спомняме за житейския път на Румяна, който приключи в разцвета на младостта ѝ при една нелепа автомобилна катастрофа. Още от ранните часове на деня, феновете на изпълнителката и нейните близки приятели затрупаха социалните мрежи със снимки и колажи, припомняйки, че тя остава вечно жива в техните сърца.
На 30 юли 1999 г. пътят между Бургас и София отне живота на певицата в тежка катастрофа край сливенското село Блатец. Само на 33 години, в пика на творческата си кариера, тя си отиде завинаги, оставяйки след себе си две малки деца, десетки незавършени планове и песни, които и днес звучат така, сякаш са записани вчера. Румяна е родена на 12 декември 1965 г. в бургаското градче Камено. Тя завършва Музикалното училище в Котел със специалност „кавал” и втора специалност „пеене“, а освен това свири и на пиано. За известно време работи като учителка по музика в село Антоново, преди да се посвети на кариерата си на певица. Тя е най-малката от трите дъщери в семейството, като сестрите ѝ Янка и Мария живеят в Бургас. Певческите ѝ изяви започват още като ученичка, след което става солистка на Странджанския оркестър. По-късно работи в заведения в Бургас, София и бивша Югославия.
Румяна издава първия си албум през 1991 г., а по-късно и втори със сливенска фирма, макар че за тези два проекта не обича да говори. Истинският успех идва с музикалната компания „Милена рекърдс”, която издава всичките ѝ албуми. За най-големия си хит „Две очи разплакани” тя споделя, че е написала музиката и текста почти едновременно в много тежък период, когато е преживявала раздялата със съпруга си Руси Андролов. Нейна запазена марка са тежките балади, които изпълнява с майсторство, но и веселите купонджийски песни. Румяна е известна и като най-дългокосата певица на Балканския полуостров, с буйна грива, достигаща 110 см, която е наследила от баба си.
Певицата е била ревностна християнка, стремяща се към единение с Бога през целия си живот. Нейните любими житейски максими са: „Това, което сам си направиш, никой друг не може да ти стори” и „Уважавай тези, които срещаш по пътя си нагоре, защото на слизане ще ги видиш отново”. В дискографията си тя има 7 самостоятелни албума, като последният е издаден посмъртно. Въпреки огромния тираж, издателите не дават средства от печалбите на децата ѝ, които растат в бедност. В кариерата си тя печели редица награди за видеоклипове, албуми и изключителни постижения, както и наградата на публиката.
Песни като „Две очи разплакани“, „Вечната обич“, „Само с теб“, „Камбаните звънят“, „Без теб“ и „Завърни се море“ се превръщат в истински хитове. Те звучат по радиостанциите, на семейни празници и в заведенията в цялата страна, като дори десетилетия по-късно се слушат по фолк вечеринки.
Новината за смъртта ѝ разтърсва България. В онези години няма социални мрежи, но мълвата обикаля страната за часове. Радиостанциите излъчват песните ѝ, телевизиите променят програмите си, а феновете изпращат цветя и писма. За мнозина Румяна е символ на една епоха, в която музиката обединява хората въпреки трудностите на прехода. Колегите ѝ я помнят като изключително земен, добър и усмихнат човек, без звездни капризи и високомерие. Двете ѝ деца – Илиян и Марияна – са смисълът на живота ѝ и именно те са в автомобила по време на фаталната катастрофа. Румяна загива на място, а децата оцеляват след тежки наранявания. Те не помнят нищо от деня, освен че гаджето на майка им е летял с бясна скорост, а тя го е молила да намали. След удара те прекарват 3-4 месеца в болница.
Любимият на покойната певица – Любо, който е бил зад волана преди 27 години, не поддържа никакви отношения с децата ѝ след смъртта ѝ. Той дори не е съден за това, че е шофирал с бясна скорост, която според експертизата е била над 140 километра в час на неравен път.
„Ако имаше малко съвест, щеше да иска да разбере как сме. Искало ми се е да го видя, за да ми разкаже нещо за майка ми, неща, които другите не знаят, може би. Той обаче до днес не е проявил интерес да се видим, а аз не съм длъжна да го търся”, сподели преди години дъщерята на покойната Румяна.
След смъртта на фолк певицата, грижата за децата за известно време поема близката ѝ приятелка и колежка Диана. Макар по това време да е била едва на 25 години, певицата не се колебае да приеме в дома си Марияна и Илиян.
„Два месеца криха от нас, защото лекарите бяха казали, че трябва да се възстановим, тъй като това ще е голям шок. Спомням си, че баща ми беше донесъл един вестник и аз започнах да го разглеждам. И чета: „Румяна много ми липсва”. Започнах да плача, но баща ми каза, че това е някаква манекенка”, спомня си дъщерята на Румяна.
Марияна вярвала, че майка ѝ е жива и се намира в друга болница, дори ѝ е писала пиisma. Истината им е казана, когато децата са се подобрили здравословно. Събрали се всички роднини и им съобщили, че майка им е починала. Любимият на фолк легендата, причинил катастрофата, скоро след шока отново намира любов и се жени, продължавайки кариерата си на музикант по заведенията.
Любо обаче категорично е отказвал да изпълнява съвместния им хит „Вечната обич“, въпреки молбите на феновете. На загиналата си приятелка той посвещава баладите „Търся те нощем” и „Най-ценния дар”. Угризенията на съвестта го преследват и до днес, въпреки новия му брак. Любен, популярен в гилдията с фамилията Васков, вече се подвизава като Кирилов и избягва публичността. Дъщерята на Румяна, Марияна, която е нейно копие, е категорична, че двамата с брат ѝ Илиян биха простили на Любен, стига той някой ден да им поиска прошка.
На същата дата, 30 юли, но 7 години по-късно, умира и майката на певицата. Възрастната жена така и не успява да превъзмогне мъката по дъщеря си. Тя е казала, че си отива, и наистина на 30 юли 2006 г., вместо да се празнува панихида, тя почива.
Източник: hotarena.net
