Обичайната гъба за съдове все по-често отстъпва място на по-издръжливи и лесни за поддържане алтернативи. Порестата ѝ структура задържа вода и остатъци от храна, създавайки благоприятна среда за размножаване на микроорганизми. Четки, естествена луфа и шведски кухненски кърпи вече се появяват в много съвременни кухни, пише „Онет Кобета“. Нито един от тези варианти обаче не остава хигиеничен без старателно изплакване и пълно изсушаване след употреба.
Изследване върху гъби и четки за съдове установява, че четките изсъхват по-бързо, а изследваните бактерии намаляват значително по-ускорено в тях. В гъбите, които задържат влага по-дълго, салмонела може да оцелее повече от седмица, което показва колко важни са доброто отцеждане и сушенето.
Една от най-популярните алтернативи е четката с дървена дръжка. Твърдите влакна премахват мазнини и засъхнали остатъци, а главата поема значително по-малко вода от обикновената гъба. Това позволява на четката да изсъхне по-бързо и ограничава условията за размножаване на бактерии. Дългата дръжка също предпазва ръцете от продължителен контакт с мръсната вода. След всяко използване четката трябва да бъде изплаквана старателно и оставяна на проветриво място. Дървената част не бива да остава потопена във вода, защото може да се напука или да развие плесен.
Луфата представлява изсушената влакнеста вътрешност на растение. След намокряне тя омеква и може да се използва за миене на съдове и почистване на различни повърхности. Основното ѝ предимство е, че е растителен и биоразградим материал. Влакнестата структура обаче също задържа вода и хранителни остатъци, ако не бъде изплакната добре. Луфата трябва да се изстисква и оставя да изсъхва напълно след всяко използване. При неприятна миризма, потъмняване или видими следи от мухъл тя трябва да бъде изхвърлена.
Шведските кърпи обикновено се произвеждат от целулоза и памук. Те попиват голямо количество течност, могат да се използват многократно и съхнат по-бързо от дебелите кухненски гъби. Много модели могат да се перат в пералня или да се почистват в съдомиялна машина, но винаги трябва да се следват указанията на производителя. След изпирането кърпата трябва да бъде изсушена напълно, преди да се използва отново. Кърпите и гъбите не бива да се използват за попиване на сокове от сурово месо, защото могат да разнесат опасни микроорганизми върху други повърхности. Специалисти по безопасност на храните препоръчват текстилните кърпи да се перат често на гореща програма, а влажните и миришещи аксесоари да се сменят.
Независимо дали се използва гъба, четка, луфа или кърпа, остатъците от храна трябва да бъдат отстранявани веднага. Аксесоарът се изплаква, отцежда и поставя така, че въздухът да достига до цялата му повърхност. Неприятната миризма, лепкавата повърхност, плесента и силното износване показват, че продуктът вече трябва да бъде сменен. Дори най-екологичната алтернатива може да се превърне в източник на замърсяване, когато постоянно остава влажна.
Източник: standartnews.com
