Според анализ на WWF, най-често горят горите в областите Хасково, Ямбол, Бургас и Стара Загора. Данните от Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) показват, че през последните 16 години (2010-2025 г.) средно са опожарени около 12 000 хектара български гори (120 000 декара). Това е територия с размер, близък до половината от площта на Природен парк „Витоша“. Особено тревожно е, че през последните две години мащабите са се увеличили: близо 450 000 декара през 2024 г. и близо 330 000 декара през 2025 г.
Най-застрашени са горските масиви в Югоизточна и Югозападна България, по-конкретно в областите Хасково, Ямбол, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Кюстендил и Софийска област. В Северозападна България (областите Видин и Монтана) и в централните части на Северна България (област Ловеч) пожарите се случват по-рядко, но в някои случаи обхващат по-големи площи. Тази статистика е базирана на данни от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и EFFIS за периода 2010-2025 г., обобщени в доклад на WWF България.
Притеснителното в тези данни е тенденцията през последните три десетилетия – пожароопасният сезон се удължава, като рискът става целогодишен. Наблюдава се рязък ръст както в броя на пожарите, така и в размера на засегнатите площи, въпреки предприетите от държавата мерки и подобрената нормативна рамка. Данните на EFFIS сочат ръст от повече от 2.5 пъти в размера на опожарените горски площи в периода 2022-2025 г. спрямо периода 2006-2021 г.
Основната причина за тази тенденция е изменението на климата, което води до продължителни засушавания и горещини, както и фактът, че държавата не реагира достатъчно бързо на нарастващите рискове. Проблемен е и моделът на финансиране, при който разходите за превенция и реакция се поемат от собствениците или управляващите на горските територии, а техните приходи зависят основно от реализацията на продукцията от дърводобив.
Тревожно е, че 10% от възникналите пожари са върхови, което означава, че засягат короните на дърветата. Тези пожари са най-опустошителни, тъй като се разпространяват много бързо, преминавайки от корона на корона, убиват голяма част или всички дървета и са изключително трудни за потушаване, докато метеорологичните условия не се подобрят. Обикновено те възникват в труднодостъпни терени, където наземната техника не може да достигне.
Костадин Вълчев, инженер лесовъд и старши експерт „Гори“ във WWF, подчертава, че бързата реакция със специализирана авиационна техника в първите часове е ключова за овладяването на върхов пожар. Такава бързина е трудно постижима при настоящите регламенти с военните хеликоптери и самолети, а е напълно невъзможна чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, чието задействане отнема дни. Затова е важно България да закупи специализирана техника за Министерството на вътрешните работи, което е директно отговорно за бързата реакция. Тази мярка се обсъжда и отлага от над десетилетие, въпреки рисковете и възможностите за европейско финансиране.
Тъй като доставката на такава летателна техника отнема средно 4-5 години, WWF предлага като решение поръчката на лизинг. Предимството на този вариант е, че техниката идва с обучен екипаж и ангажимент за обучение на местни авиационни екипи.
В настоящия момент над 1000 души на ден се включват в подписката на WWF за специализирана летателна техника. Всеки гражданин може да подпише петицията, която организацията ще внесе до отговорните институции тази година, както и да дари средства за екипиране на доброволните формирования към общините и за ветеринарите, които се грижат за пострадали диви животни.
Източник: dnesplus.bg
