Проф. Даниел Вълчев официално обяви, че няма да участва в предстоящите президентски избори, нито като кандидат за държавен глава, нито като претендент за вицепрезидентския пост. Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет реши да сложи край на продължилите месеци наред спекулации около името му. Той сподели решението си по-рано от предвиденото, провокиран от засилващия се политически шум. В коментара си Вълчев посочи Илияна Йотова като естествения избор на Румен Радев и изрази мнение, че Андрей Гюров също се подготвя за предстоящата надпревара.
„В предстоящите президентски избори аз няма да участвам“, заяви категорично Вълчев в интервю за БНТ. Той призна, че първоначалният му план е бил да съобщи решението си в началото на септември, но многобройните версии и политически конфигурации, в които името му беше замесвано, са го принудили да прекрати интригите още сега. Професорът подчерта, че е благодарен за доверието, което мнозина са изразили към него, и че не възнамерява да разочарова поддръжниците си.
Проф. Вълчев определи като несериозни твърденията, че може да бъде издигнат или подкрепен от различни, често враждуващи политически сили. Според него политическият дебат е достигнал до абсурдна точка, в която ясно разпознаваеми партийни фигури се представят за независими кандидати, докато хора извън активната политика биват пришивани към различни формации. Той определи тази ситуация като „изключително смешна“ и „малко тъжна“.
Относно останалите участници в изборната надпревара, професорът посочи, че кандидатурата на Илияна Йотова е напълно логична и очаквана. „Няма нищо по-естествено от това Илияна Йотова да се кандидатира. Тя е действащ вицепрезидент и видимо прави кампания“, отбеляза той. Вълчев изрази и предположение, че Андрей Гюров се подготвя за участие в президентския вот, тъй като името му вече беше споменато като възможна кандидатура от представители на „Продължаваме промяната“.
В дискусията относно изборните правила, проф. Вълчев защити машинното гласуване като ефективно средство за ограничаване на грешките и неправилното отчитане на гласовете. Той обаче обърна внимание на факта, че от 2014 година насам Изборният кодекс е бил променян близо 30 пъти, което създава усещане за нестабилност и съмнения, че правилата се нагласят според моментните интереси на политическите сили. Според него истинската криза е много по-дълбока и е свързана с цялостното доверие в представителната демокрация.
Източник: standartnews.com
