Най‑простият зеленчук подлюти Европа. Пазарът на обикновения лук в последните месеци и особено в последните дни е изключително нервен и напрегнат. Европа е на нокти, Азия е предпазлива, Африка е зависима, а производителите по света гледат към небето повече, отколкото към пазара. Защото всичко започва оттам – от климата, който тази година превърна лука в стратегически продукт.
Нервността на пазара идва от комбинация, която не се случва често: ранни сезони, жеги, суша, логистични затруднения и изтощени производители. Лукът е култура на точния момент – ако температурите скочат рязко, добивът пада; ако сезонът закъснее, качеството се влошава; ако дъждовете са прекалени, луковиците загниват. Тази година Европа влезе в сезона по-рано, но с ограничени количества, подходящи за износ. Полетата в Полша, Нидерландия и Германия бяха подложени на стрес от високите температури, което направи производителите предпазливи и задържа част от продукцията за вътрешния пазар.
Така се появи първият симптом на кризата: пазарът започна да диша тежко. Търговците говорят за „нервно очакване“, анализаторите – за „волатилност“, а потребителите – за „необяснимо поскъпване“. Но истината е проста: климатът удари точно там, където лукът е най-уязвим. Лукът е култура, която изисква стабилност и не търпи резки промени. Нуждае се от умерена температура, равномерна влажност и почва, която не задържа вода. В Европа този баланс е труден за постигане. Жегите през юни и юли доведоха до преждевременно узряване, а сушата в някои региони намали размера на луковиците.
На борсите глобалните EUR-деноминирани цени изглеждат стабилни, но това е привидна стабилност. В Европа лукът вече се продава на нива, които са по-високи от средните за последните три години. В момента лукът се търгува на европейските борси на нива между 0.55 и 0.85 евро/кг, като в пиковите дни достига и до 0.95 евро/кг за качествената продукция от Нидерландия и Полша. Това е ръст от около 15–20% спрямо средните цени от миналото лято. На дребно картината е още по-осезаема: в супермаркетите лукът вече се продава между 0,60 и 1,00 евро/кг в България, а в Западна Европа – между 1.80 и 2.80 евро/кг, в зависимост от сорта и произхода.
Световните лидери са ясни: Индия и Египет. Двете държави диктуват международните потоци, особено към Близкия изток, Африка и част от Европа. Европа иска да бъде ключов износител, но не може да вземе големия пай от световната търговия. Причините са три: климатът е непредвидим, производството е скъпо, а конкуренцията от Азия и Африка е агресивна. Европейският лук е качествен, но не е масов. И това го прави уязвим. Когато сезонът е добър, Европа стабилизира пазара, но когато е слаб, светът усеща напрежението.
България е стабилен регионален производител. Нашият пазар реагира бързо на европейските тенденции. Когато Европа има ранна реколта, у нас вносът поевтинява. Когато жегите ударят полетата в Полша и Нидерландия, българският лук поскъпва. В момента България е в зоната на умерени цени, но с потенциал за ръст, ако европейските добиви се окажат по-слаби от очакваното. Нашите производители работят под натиск – разходите растат, климатът е непостоянен, а конкуренцията от внос е силна.
Източник: standartnews.com
