Често в публичното пространство се тиражира твърдението, че десетки хиляди граждани от трети страни прииждат в България всяка година, изместват местните кадри и потискат ръста на възнагражденията. Анализ на Българската стопанска камара (БСК) обаче категорично показва, че подобни заключения не могат да бъдат подкрепени с официални статистически данни.
Основен източник на объркване е фактът, че различните институции отчитат различни фази от наемането на чужденци. През 2025 г. Агенцията по заетостта е регистрирала 49 179 разрешения и процедури за достъп до пазара на труда. Това число обаче в никакъв случай не е равно на броя на реално пристигналите и работещи хора, тъй като след одобрението следват дълги процеси като издаване на визи, пътуване и финална регистрация.
Важно е да се отбележи, че над 56% от тези процедури са за сезонна или краткосрочна заетост, което означава, че работниците са в страната само за определен период. Освен това, данните на Агенцията по заетостта и Главната инспекция по труда не могат да се съпоставят директно, тъй като първата следи административните процедури, а втората – подадените реални уведомления за започване на работа.
В анализа се подчертава, че съществуват редица пречки между получаването на разрешение и започването на работа, включително визови проблеми, липса на свободни часове в консулствата или отказ от страна на самите кандидати. Опитът на големи работодатели показва, че нерядко около една трета от одобрените лица изобщо не достигат до българския пазар на труда.
Дори да приемем хипотетично, че всички близо 49 хиляди процедури се равняват на работещи лица, те биха съставлявали едва 2,1% от общия брой наети в България, който е около 2,34 млн. души. Според БСК няма никакви доказателства, че български работници са били освобождавани, за да бъдат заменени от чужденци, нито пък че присъствието на последните спира ръста на заплатите, които през 2025 г. са нараснали средно с 12%.
Наемането на чуждестранни работници е изключително скъп и административно сложен процес, който може да отнеме до 8 месеца и да струва над 1 400 евро на работодател само за процедурни разходи. В отговор на тези предизвикателства БСК предлага създаването на единна електронна система, която да обедини институциите и да осигури прозрачност и точна статистика в реално време.
Източник: plovdiv24.bg
