5 декември 1945 година започва като съвсем обикновен зимен ден във Флорида. Небето над Атлантическия океан е спокойно, а в базата на Военноморската авиация на САЩ във Форт Лодърдейл тече стандартната подготовка. Пет торпедоносеца TBM Avenger се готвят за своя тренировъчен полет. Тези машини са сред най-надеждните в американския флот – тежки, здрави и създадени за сурови битки.
На борда на самолетите се намират 14 души, а мисията е рутинна: полет по предварително определен маршрут над океана, изпълнение на учебни бомбардировки и връщане в базата. Но тези пет самолета така и не се прибират у дома.
В онзи злокобен следобед, когато радиовръзката започва да прекъсва, а опитни пилоти внезапно се оказват изгубени в безкрая на океана, се ражда една от най-големите загадки на XX век. „Не знаем къде сме. Изглежда, че сме изгубени“, „Не знаем кое е запад“, „Океанът не изглежда както трябва“ – това са едни от последните думи, чути от Полет 19. След тях настъпва пълна тишина. Нито самолетите, нито телата на екипажите са открити.
Дори мащабна спасителна операция, една от най-големите в историята на американските военноморски сили до този момент, не успява да открие никаква следа. Точно тогава се ражда митът за Бермудския триъгълник, който престава да бъде просто географска област и се превръща в символ на неизвестното.
Бермудският триъгълник никога не е бил официално призната зона. Няма нанесени граници върху морските карти, няма международен статут, нито официален регистър на изчезванията. Това е условно очертана област в западната част на Северния Атлантик, разположена приблизително между Маями, Бермудските острови и Пуерто Рико.
Въпреки че съществува само като въображаема фигура, името му става световен феномен. През последното столетие стотици истории за кораби, самолети и хора, изчезнали безследно в този район, подхранват легендата. Истината обаче е по-сложна: някои случаи са реални трагедии, други са преувеличени, а трети са превърнати в сензации десетилетия след случилото се. Бермудският триъгълник е по-скоро история, която човечеството разказва за собствения си страх от океана.
Дълго преди името „Бермудски триъгълник“ да се появи, моряците са разказвали за необичайни явления в района. Самият Христофор Колумб по време на първото си плаване към Америка през 1492 година записва в дневника си странни наблюдения, включително необичайно поведение на компаса и светлини в океана.
Историците обаче подчертават, че тези описания не са доказателство за свръхестествени сили. Моряците от Средновековието често са се сблъсквали с непознати природни явления като течения, атмосферни ефекти, навигационни грешки и оптични измами. Но историите остават, защото океанът винаги е бил място, където реалността и въображението се пресичат.
Една от най-големите трагедии в района се случва през Първата световна война. През март 1918 година американският кораб USS Cyclops напуска Барбадос, натоварен с манганова руда. На борда има 306 души, но корабът така и не пристига. Няма сигнал за бедствие, няма открити останки и няма оцелели.
Изчезването на USS Cyclops остава най-голямата загуба на хора в историята на американските военноморски сили до атаката срещу Пърл Харбър през 1941 година. По-късно този случай е включен в легендата за Триъгълника, въпреки че съществуват реалистични обяснения като претоварване, конструктивни проблеми или внезапно потъване.
Истинското начало на легендата е през 1945 година, когато в 14:10 часа на 5 декември пет TBM Avenger излитат за тренировъчна мисия под командването на лейтенант Чарлз Тейлър – опитен пилот с над 2500 летателни часа. Маршрутът е прост: полет на изток над Атлантика, учебна задача и връщане. Но нещо се обърква и Тейлър съобщава, че компасите му не работят правилно.
В епохата преди GPS пилотите са разчитали на класическа навигация. Насред океана една грешка може да бъде фатална. Вместо да се върнат към Флорида, самолетите вероятно се насочват още по-дълбоко в Атлантика. Последните радиоразговори показват пълно объркване и опити да разберат местоположението си, докато горивото започва да свършва.
TBM Avenger не са обикновени машини; американските пилоти ги наричат „железни птици“ заради тяхната издръжливост. Но дори най-здравият самолет не може да победи океана. С тегло от над 4,5 тона, при аварийно приводняване тези машини се удрят силно във водата и потъват светкавично.
Когато спасителните екипи започват издирването, те очакват да намерят останки от тези „летящи танкове“, но не откриват нищо. Сякаш гигантските машини просто са се изпарили в ефира.
Трагедията се задълбочава няколко часа по-късно, когато изчезва и спасителен самолет PBM Mariner с 13 души на борда. Тази машина е известна с проблеми в горивната система, което ѝ е носило зловещия прякор „летящ резервоар“. Кораб в района съобщава за огромно огнено кълбо и маслено петно, но мащабната операция на Военноморските сили отново не открива нищо. Морето запазва тайната си.
Любопитно е, че името „Бермудски триъгълник“ се появява много по-късно. През август 1964 година писателят Винсънт Гадис използва този израз в статия за списание Argosy, посветена на мистериите около Полет 19. Това е моментът, в който отделните истории се сливат в една голяма легенда, разпространявана чрез книги, телевизия и документални филми.
С популярността на историята идват и невероятните обяснения. Някои говорят за извънземни цивилизации, които отвличат кораби, други за портали към други измерения или огромни морски чудовища и гигантски калмари. Една от научно звучащите теории е свързана с внезапно освобождаване на метан от океанското дъно, което да намали плътността на водата и да причини потъване, но доказателствата за това са недостатъчни.
Реалността вероятно е по-прозаична. Районът на Бермудския триъгълник е един от най-натоварените морски и въздушни коридори в света. Както отбелязват историците, многото инциденти там са сходни с катастрофите на най-натоварените магистрали – колкото повече движение има, толкова по-голям е рискът от аварии.
Природата също играе ключова роля. В района преминава Гълфстриймът – мощно течение, което бързо отнася останките далеч от мястото на инцидента. Тук се срещат и тропически бури, урагани и внезапни промени във времето, които могат да създадат огромни вълни за минути.
Най-дълбоката тайна е самият океан. Близо до южната част на триъгълника се намира падината Пуерто Рико, където дълбочината достига над 8000 метра. Там останките от кораби или самолети могат да останат скрити завинаги. Океанът не оставя доказателства – той ги поглъща.
Днес учените не разглеждат Бермудския триъгълник като място с необичайно висок брой необясними изчезвания. Няма доказателства за свръхестествени сили или портали, но легендата продължава, защото разказва за човешкия страх от неизвестното и за океана, който винаги е бил по-голям от човека.
Онзи декемвривски ден през 1945 година, когато пет самолета излитаха от Флорида, остана като най-известната загадка на XX век. Бермудският триъгълник може да не е врата към друг свят, но определено е врата към въображението на човечеството.
Източник: standartnews.com
