С бившата ми съпруга се запознахме в университета. В мига, в който чух смеха й, се влюбих безумно в нея. Когато няколко месеца по-късно Нина прие да се омъжи за мен, радостта ми бе безкрайна.
След сватбата буквално се наслаждавахме един на друг всеки ден и всяка секунда: готвихме заедно разхождахме се прегърнати, обсъждахме проблемите, които ни безпокоят. Бях убеден, че Нина е жената, с която искам да остарея. Но за съжаление съдбата имаше различни планове. Никога няма да забравя онзи ден. Денят, в който се роди дъщеря ни Мария. От часове притеснено се въртях в коридора на родилно отделение. Спомням си как се разплаках от щастие, щом чух плача на новороденото. В следващия момент до мен долетяха писъците на Нина: “ Веднага махнете това дете. “
Оказа се, че дъщеря ни е родена с вродена аномалия. Два дни по-късно жена ми подписала документ, че се отказва от нея. Нямах никаква представа за намеренията й. Нина дори не благоволи да обсъди с мен подобно тежко решение. И досега не мога да проумея как една майка може да се откаже от собственото си дете! Тя обърна гръб на момиченцето ми, но не и аз. Когато след седмица се прибрах у дома с Мария, от Нина нямаше следа. Багажът й липсваше, а на масата имаше бележка с краткото:
“ Прости ми!“ Оттогава не съм я виждал. Днес отглеждам дъщеря си като самотен баща. Мария е единственият светъл лъч в живота ми и независимо диагнозата й, не спирам да благодаря на Бог, че ме надари с прекрасно същество като нея.
Източник: lichna-drama
