Найджъл Фараж, фигурата, която превърна острата критика срещу Брюксел в своя запазена марка, се забърка в истински политически парадокс. Разследване на „Файненшъл таймс“ разкрива, че мащабни митинги срещу Европейския съюз са били финансирани директно от бюджета на самия ЕС. Според изданието, европейски средства са покрили разходите за турнето „Кажи НЕ на ЕС“ и други дейности по време на кампанията за референдума за Брекзит през 2015-2016 г.
Документацията, на която се позовава медията, сочи, че около 1,8 млн. евро от фондовете на ЕС са били използвани от бившата политическа група на Фараж в Европейския парламент – „Европа на свободата и пряката демокрация“. С тези пари са били платени наеми на зали, отличителни лилави банери, услуги на продуцентски компании за предавания на живо и антиимигрантски плакати.
Иронията е осезаема, тъй като Брюксел на практика е платил сцената, от която Фараж громеше европейските институции. Докато той убеждаваше британците, че страната „влива по 55 млн. паунда на ден“ в прогнила система, европейският бюджет е финансирал инфраструктурата на неговата антиевропейска обиколка. Този политически парадокс повдига сериозни въпроси относно произхода на средствата и тяхната легитимност в контекста на вътрешната британска политика.
Според експерти по изборно право, сред които адвокатът Гавин Милър, съществува строго определен списък с допустими дарители за кампании и политически групи от Европейския парламент не фигурират в него. „Не можете да допускате чуждестранни пари да влияят на вътрешната ни политика“, категоричен е Милър. Случаят вероятно ще изисква проверка от Избирателната комисия, тъй като става въпрос за потенциално нарушение както на британските правила, така и на регламентите за разходване на европейски средства.
Самият Фараж отрича да е извършил нарушение, а случаят остава предмет на журналистическо разследване и бъдеща правна оценка. Това обаче не е първият път, в който финансирането около него е подложено на съмнение. Още през 2016 г. одит на ЕП установи неправомерно изразходване на 450 000 евро за дейности, свързани с Брекзит, а по-късно бяха налагани удръжки върху заплатата му заради злоупотреби с разходи за персонал.
Политическият ефект от тези разкрития е удар по моралната рамка на кампанията за напускане на ЕС. Когато един политик проповядва освобождение от система, използвайки ресурсите на същата тази система, посланието му придобива привкуса на бумеранг. Десет години по-късно Брекзит остава тема на разгорещени дебати, а разкритията за европейските пари в антиевропейската кампания добавят горчив финал към историята за бягството от Брюксел, което, по ирония на съдбата, е било частично платено от самия Брюксел.
Източник: standartnews.com
