Попфолк звездата Анелия е родена на 1 юли 1982 г. в Стара Загора. Професионалният ѝ път започва от Музикалното училище „Филип Кутев“ в Котел, което завършва като инструменталист със специалност гъдулка. Големият ѝ кариерен пробив идва през 2002 г. с хита „Погледни ме в очите“, който я изстрелва директно на върха. През годините тя печели десетки престижни отличия, сред които „Откритие на годината“ през 2002 г., „Хит на годината“ през 2003 г. и най-желаната награда – „Изпълнител на годината“ през 2012 г. на телевизия „Планета“. През настоящата 2026 г. Анелия отбелязва знаков юбилей – 25 години на сцената. Кулминацията на празника ще бъде грандиозният ѝ самостоятелен концерт „Първите 25 години“, който ще се проведе на 28 ноември 2026 г. в столичната зала „Арена 8888 София“.
В личния си живот изпълнителката има един брак зад гърба си с бизнесмена Константин (Коко) Динев, от когото има едно дете – дъщеря им Ивон Динева, родена през 2003 г.
Анелия, предстои ви големият юбилеен концерт на 28 ноември в „Арена 8888“, какво подготвяте за почитателите си?
Всеки човек има своята индивидуалност. Аз съм изпълнител, който обича хубавите песни, има своето излъчване и своята енергия и това ще дам на гостите на концерта ми – себе си и песните си. Това, което искам да направя, е почитателите ми да усетят моята душа. Много труден беше подборът на песните, които ще изпълня, защото трябваше да обхвана много и различни хора през всичките ми 25 години на сцената. Онези, които преди 25 години са харесвали изпълненията ми, и новото поколение, което днес ги слуша. Те са твърде различни и това беше тънкият момент при подбора на песните. Искам този концерт да има послание, душа и емоция, защото това съм аз. Аз съм емоционален човек, старая се да бъда добра и човечна и водещото в Анелия е глас, хубава жена и стойностни песни.
Върху какви нови музикални проекти работите в момента?
Много са новите ми проекти. Имам и дуетни, за концерта подготвям една изненада, но ще я запазя в тайна. Ще имам съвместно изпълнение и с балканска звезда, но и тя е тайна.
С какво друго се занимавате сега?
Подготвих изненада за майка ми и реакцията ѝ ме направи най-щастливата на света. Направих ѝ ремонт, срутих всичко в дома ѝ, без тя да знае. Оставих ѝ само кухнята и едната ѝ спалня, защото са хубави. Всичко друго основно ремонтирах. Терасата ѝ, която е 18 кв. метра, я направих като дворче с люлки, трапезна маса и много растения и цветя, за да прилича на градина. Много искам да се усмихва, обичам да радвам близките си хора.
Как успяхте да скриете ремонтната дейност в жилището ѝ от нея?
Поканих я да ми гостува вкъщи в Драгалевци. Тогава се възползвах да направя изненадата.
Вие ли засадихте цветята на терасата ѝ?
Не, аз у дома имам голяма градина и много озеленяване и градинари, които се грижат за растителността. Тя е огромна и няма как аз сама да се грижа за нея. Майка ми е толкова щастлива, а аз – двойно повече от нея!
Прекрасна дъщеря сте, нали го знаете?
Нейната любов, грижи и възпитание са ме направили такава. Аз съм неин продукт. Много обичам да правя хората щастливи. Аз съм зодия Рак и е в кръвта ми.
За вас домът, семейството и уютът са всичко. И 10 кожи да имате, всичките ще ги раздадете за близките си.
Точно такава съм. Това ми дава смисъл в живота и ми носи щастие!
Какви са първите ви спомени от най-ранното ви детство?
Цялото ми детство мина в ходене на уроци по пеене, по гъдулка и по музика.
Как си избрахте гъдулката?
Започнах да пея в ансамбъл в Стара Загора и майка ми, за да ми развие музикалния слух, искаше да ме запише на тамбура, защото е по-женски инструмент. Нямаше обаче учител и ме записа на гъдулка. По-късно започнах да ходя по детски състезания и тогава диригентът на радио „Стара Загора“ Тодор Колев викна майка ми. Каза ѝ, че трябва по-сериозно да се занимавам с гъдулка, защото съм много музикална. Тя потърси специалист, за да ме подготви да съм нотно грамотна за музикалното училище за специалността „Гъдулка“. Аз съм инструменталист по образование, а в пеенето съм самоука, просто съм си го носила.
Кога решихте да станете певица?
Когато бях във втори курс, тогава „Планета“ беше третата най-гледана телевизия в България с красиви, пеещи хубавици. Като всяко младо момиче исках и аз да имам развитие. Винаги то е водещото при мен, желанието да се развивам е като храната.
Вече бях станала млада красива дама и инструментът не ми беше интересен. Започнах по малко да слагам грим, исках да съм красива, да се развивам и така се насочих към пеенето.
Трябваше ли ви кураж, за да скочите от едното амплоа към другото?
Не, защото аз цял живот се занимавам с музика. Пеех в едно трио, но не и професионално, така че нямаше стрес при трансформацията от инструменталист към певица.
Какво хлапе бяхте като малка – послушно или палаво?
Винаги съм била буйна, но послушна и разумна. Никога не съм обичала рисковите неща, но винаги съм била пакостлива. Няма да забравя сестра ми – тя винаги беше една мълчалива и обрана. И когато майка ми я попита „Радостче, какво искаш да ти купя? Искаш ли близалка?“, сестра ми всеки път отговаряше: „Не искам“. А аз отговарях: „Искам и от тая, и от оная, и от другата. Всичките искам!“.
Тя по-голяма ли е?
Да, по-голяма е. Аз винаги съм била по-диво дете, но не съм правила проблеми.
А вашето дете Ивон?
Тя е много добро дете, слуша ме и нямах никакви тийнейджърски драми с нея.
Тя накъде се е насочила? Какви интереси има?
О, има вече интереси, но не мога да си позволя да говоря за нея, защото тя е такъв тип характер – Козирог с асцендент Козирог. Не ме питайте лесно ли ми е! Голям характер е и не обича много да говоря за нея. И аз се съобразявам, не ѝ нарушавам личното пространство.
Какво е за вас майчинството?
Това е най-отговорното нещо в живота на всяка жена. Аз скоро ще стана на 44 години и за мен детето е изключителна отговорност. Осъзнавам колко трудно ми е било да бъда майка с моята професия и колко много жертви изисква това. Аз съм работеща жена и не всеки мъж приема лесно този факт. Един човек, който е с мен, трябва да знае, че аз не съм жена за мъжа си, не съм майка за детето си. Не съм домакиня за дома си, аз съм на хората. Нашата професия е като докторската. Ние сме хора, родени да бъдем в услуга на другите. Празници са и нас ни няма вкъщи – на Коледа, на Нова година, на семейните тържества. Това е истината за нашата професия и това е цената, която ние плащаме за нея. И тези хора, които са в живота ни, трябва ясно да осъзнават, че ние не сме техни, а на хората.
Дъщеря ми неведнъж е имала нужда от мен и знаете ли колко тъжно и болезнено е да чуеш: „И ти пак не беше до мен в този момент!“. Тежко е, но тя знае, че Господ ми е дал талант и глас и мой дълг е да ги раздавам на хората. С годините тя порасна и вече осъзнава живота ми, саможертвите ми. Затова ви казвам, че просто да обичаш един човек не е достатъчно, за да останеш завинаги с него!
Защо се разделихте с последната ви любов? Каква е причината понякога хората да се разминават, въпреки че се обичат?
Източник: hotarena.net
