Разгорещен дебат се състоя в ефира на bTV относно напрегнатата икономическа обстановка в страната. Темата беше обсъдена в предаването „Тази сутрин“ от икономистите Ваня Григорова и Михаил Кръстев, заедно с финансиста Левон Хампарцумян.
„Истината е, че имаме сериозен дефицит и той не може да се компенсира без заем в момента. Но дългосрочно трябва да се предприемат мерки за неговото намаляване. Например осигуряването в частните пенсионни фондове да не е задължително, защото там отиват около 3 милиарда лева годишно. Половината от този заем нямаше да се наложи да го вземем, ако едни частни пенсионни фондове не прибираха по силата на закон едни средства от работещите български граждани, без да дадат никаква гаранция за пенсиите, които след това ще изплащат“, коментира Ваня Григорова. Тя допълни, че премахването на максималния осигурителен доход би донесло още около 5 милиарда лева годишно в бюджета, определяйки тези стъпки като смели мерки за балансиране на системата.
Григорова припомни, че вече има процедура по свръхдефицит срещу България и че ще има последствия, включително финансови санкции. „Влизането в еврозоната, както господин Хампарцумян ни го представяше като влизане в Клуба на богатите, но не довършваше с това, че ние влизаме там като прислужници. Загубата на суверенитет е от това, че вече ти предписват какво да правиш, включително могат да ти напишат и бюджет“, заяви тя.
„Когато говорим за Европейския съюз с „те“ – не е „те“, а „ние“, защото ние сме част от Европейския съюз, пълноправен член. Това, че може би не пращаме най-добрите си хора във Франкфурт, Брюксел и т.н., е друг въпрос. Сега какво да направя, че госпожа Григорова не се чувства като в клуба – просто трябва по-често да отиде там, да види за какво става дума“, отговори Левон Хампарцумян. На забележката на Григорова, че той е „изключително богат банкер“, финансистът контрира, че е работил пет години в Кремиковци и знае добре реалностите.
Михаил Кръстев подчерта, че проблемът през последните години не е в приходната част, а в разходите и счупените модели на автоматизация. Според него, ако сме държава в свръхдефицит, инвеститорският интерес намалява, а лихвите по нови дългови емисии могат да достигнат над 300 милиона евро годишно. Хампарцумян призова да се спре използването на икономическото състояние за пропаганда и да се подходи професионално към преодоляване на дисбалансите.
В края на дискусията Ваня Григорова настоя, че има тежко нарушена справедливост и категорично отрече заплатите в обществения сектор да са по-високи от тези в частния. Михаил Кръстев опонира, уточнявайки, че държавните служители са малка част от публичния сектор и ефектът от нови осигуровки би бил различен от очакванията на Григорова.
Източник: standartnews.com
