Евтим Милошев гостуваше в студиото на Жени Марчева, където разговорът се насочи към наскоро проведения римейк на Асамблеята „Знаме на мира“. Водещата вметна иронична забележка по темата, но отговорът на Милошев беше забележителен. Той категорично отказа да участва в политизирането на събитието, като подчерта, че се интересува единствено от човешките му аспекти, още повече че самият той е бил участник в Асамблеята навремето.
Само заради този подход Милошев заслужава поста на министър на културата, особено в днешно време, когато невнятни политици се опитват да се намесват във всичко. Колкото по-безпомощни са те, толкова по-агресивно се държат, опитвайки се да извлекат политически дивиденти дори от собствената си трогателна невзрачност.
Когато в началото на 90-те години Иван Костов заяви, че в България няма култура, това не бе просто нелепа констатация за миналото, а мрачна и до голяма степен вярна прогноза за просяшката роля, която бе отредена на културата в новите условия. Всичко – от здравеопазването до изкуството – бе превърнато в безскрупулен пазарен механизъм.
Милошев спомена и Националната гимназия за древни езици и култури, напомняйки, че много от нейните възпитаници днес са изключително популярни. Това е един от резултатите на образованието, което навремето дори Маргарет Тачър похвали. Интересно е обаче колко от тези хора помнят, че училището е създадено от Людмила Живкова и професор Александър Фол.
Това ме накара да си спомня за Ленин. Директор на гимназията в продължение на повече от три десетилетия бе Гергина Тончева. През 1987 година я поканих в рубриката „Събеседник по желание“. Разговорът протичаше с необичайна кротост, докато внезапно не се появи Ленин. В интервюто Тончева коментираше заплащането на учителите и цитира Ленин: „Не е благоприятно, когато полицаят получава повече от учителя, никак не е благоприятно за една държава, за едно общество, което допуска едно такова нарушение на много сериозни ценности“.
Въпреки че се твърдеше, че Тончева се е ползвала с покровителството на Людмила Живкова, самата Живкова отдавна не беше сред живите, но директорката имаше смелостта да изкаже мнението си. Идеологическите пазители нямаха полезен ход, тъй като бяха уязвени със собствените си идоли. Така, стъпка по стъпка, се отвоюваше свободното говорене.
Днес, при целия привиден медиен разгул, човек веднага би бил атакуван, ако каже в ефир, че сме полицейска държава. А какво друго да си помислим, когато телевизиите непрекъснато внушават, че МВР е най-важното министерство? След тази история добавих към „Законите на К.К.“ още един: „Не подритвай миналото, защото винаги могат да ти го начукат с някой Ленин!“.
Източник: dnesplus.bg
