Световното първенство по футбол през 2026 г., което започва на 11 юни в САЩ, Канада и Мексико, се очертава като най-мащабното в историята на турнира. За първи път в надпреварата ще се състезават 48 национални отбора в 16 града домакини. Самата ФИФА заложи огромни претенции за икономическите ползи, прогнозирайки неочаквани приходи от 30,5 милиарда долара (26,1 милиарда евро) за трите страни домакини общо. Според прогнозите турнирът ще генерира до 40,9 милиарда долара (35 милиарда евро) допълнителен световен БВП, съобщава Euronews, цитирана от money.bg.
Организацията изчислява още, че ще бъдат създадени приблизително 824 000 работни места, пряко или косвено свързани със събитието. Въпреки това, с наближаването на началния съдийски сигнал на първия мач, анализаторите предупреждават, че реалните числа, когато най-накрая постъпят, може да нарисуват значително по-скромна картина от сегашното описание. ФИФА изчислява, че общите разходи за това Световно първенство, включително разходите от организацията, градовете домакини и инвеститорите в САЩ, Канада и Мексико, ще бъдат около 14 милиарда долара (12 милиарда евро). Само САЩ се очаква да абсорбират повече от 11 милиарда долара (9,4 милиарда евро) от тази сума. Според анализ на датската банка Saxo, заглавните данни ласкаят действителното въздействие и експертите средно оценяват по-малко генериране на приходи от ФИФА.
Например, за САЩ, чиято икономика е по-значима от повечето си конкуренти, прогнозираният тласък от 17 милиарда долара (14,5 милиарда евро) представлява по-малко от 0,1% от БВП, което прави Световното първенство по футбол незначителен двигател на растежа. Мексико се откроява като относителен победител в това тринационално споразумение. С очаквани икономически ползи от 3 милиарда долара (2,57 милиарда евро), представляващи между 0,2% и 0,5% от БВП в зависимост от използвания модел, тъй като притокът на посетители носи по-голяма видима тежест в икономика, която е по-зависима от туризма и услугите. Градове домакини като Гуадалахара, Монтерей и Мексико Сити са в позиция да усетят икономическия ефект най-остро. Междувременно се очаква Канада да получи около 3,8 милиарда канадски долара (2,36 милиарда евро) ползи, въпреки че анализаторите отбелязват, че тези цифри трябва да се преценят спрямо значителните обществени разходи.
Неотдавношно проучване на Oxford Economics също така установи, че макар 11-те града домакини в САЩ да отбележат ръст на БВП, концентриран в отдиха и хотелиерството това лято, като Хюстън, Ню Йорк и Далас са сред основните бенефициенти, всяко увеличение на работните места ще се окаже временно. Изследването отбелязва, че тъй като почти не е изградена нова инфраструктура специално за този турнир, туристическата дейност около мачовете до голяма степен ще измести съществуващите потоци от посетители, вместо да генерира добавена икономическа стойност. Неотдавнашната история на турнирите от Световните първенства предоставя отрезвяващ показател. Първо, крайните разходи за домакинство са склонни значително да надвишават първоначалните оценки. Изследване на професор Бент Флайвберг от Оксфордския университет установи, че мега спортните събития редовно надвишават бюджетите си средно със 172%.
Този ефект на нарастване се обяснява най-вече с факта, че Световното първенство не може да бъде отложено. Когато инфраструктурните проекти претърпят забавяне, организаторите са принудени да ускорят строителството на всяка цена, за да спазят крайния срок за откриване. На практика публичните финанси обикновено поемат тези преразходи. Второ, освен действителните разходи, съществува и въпросът за средносрочната и дългосрочната икономическа полза от направената голяма инвестиция. Проучванията показват, че значителен дял от инфраструктурата, изградена за турнирите, генерира малка трайна стойност след края на състезанието. Например, много стадиони се превръщат в така наречените „бели слонове“, чиято поддръжка е скъпа, но се използват значително недостатъчно след събитието.
Световното първенство по футбол през 2014 г. в Бразилия и Световното първенство през 2022 г. в Катар са ярки примери за този проблем, тъй като те доведоха до поредица от стадиони без устойчива цел след Световното първенство. Например, „Арена да Амазония“ в бразилския град Манаус е траен символ на неправилно разпределените публични разходи. Катар 2022, с близо 220 милиарда долара (188,6 милиарда евро), се превърна в най-скъпото Световно първенство в историята, трансформирайки цяла страна по отношение на инфраструктурата, но оставяйки въпроси относно дългосрочния икономически ефект. Изданието през 2026 г. наистина има съществено различен профил в това отношение. САЩ, Канада и Мексико вече притежават повечето от необходимите съоръжения, почти всички от които се управляват от печеливши професионални спортни франчайзи с установени фен бази. Рискът от „белия слон“ е значително по-нисък тази година, но все пак се очаква домакините да надхвърлят бюджета.
Според проучване на Американската хотелска и квартирна асоциация сред над 200 хотела в 11-те града домакини в САЩ, близо 80% от тях съобщават, че резервациите са под първоначалните прогнози. Респондентите на това проучване посочиха трудностите за чуждестранните посетители при получаването на визи, повишеното геополитическо напрежение и високите цени на билетите и пътуванията, които забавят посещаемостта. Някои хотели стигнаха дотам, че описаха турнира като „несъбитие“. Освен това, дори ако търсенето отговаряше на очакванията, историческият анализ показва, че оценките за реалното въздействие върху БВП трябва да се тълкуват с повишено внимание, тъй като резултатите са склонни да се отклоняват значително от първоначалните прогнози. В крайна сметка, както Oxford Economics и Saxo Bank също заключиха в своите анализи, известен растеж на БВП ще се материализира това лято, но той ще бъде временен, локализиран и, поне за най-голямата икономика в света, едва забележим на агрегирано ниво.
Източник: standartnews.com
