Държавните психиатрични болници в България се намират в състояние на сериозна криза. Министерството на здравеопазването е наложило съкращение от десет процента в техните бюджети за издръжка, което ще обхване периода от 2026 до 2028 година.
Тази тревожна информация бе споделена от д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“, в ефира на предаването „Леге Артис“ по Българското национално радио. Според нея този ход застрашава физическото оцеляване на пациентите и нормалното функциониране на лечебните заведения, което може да принуди институциите да пуснат болните по улиците на страната.
Прилаганата мярка не засяга заплатите на медицинския персонал, но удря директно по базовите условия за живот и лечение. Намалението ще се отрази върху средствата за отопление, ток, вода, храна, лекарства и външни медицински консултации. За болницата, ръководена от д-р Гълъбова, финансовият удар е в размер на около шестдесет и седем хиляди евро, което всъщност е сумата за издръжка на заведението за един цял месец.
Спецификата на държавните психиатрични болници ги прави изключително уязвими, тъй като те се финансират единствено от републиканския бюджет и нямат право на допълнителни търговски приходи. За разлика от многопрофилните болници, тези институции не работят по клинични пътеки, след като преговорите с Националната здравноосигурителна каса бяха окончателно прекратени в миналото. Орязването на единствения източник на финансиране означава, че ръководствата ще трябва да избират между закупуването на медикаменти и отоплението на сградите.
Д-р Гълъбова предупреди, че липсата на средства може да доведе до принудително изписване на пациенти, които все още се нуждаят от активна грижа. Това решение за икономии е в пълен разрез с обещанията, дадени преди година. През март 2025 г. тогавашният здравен министър Силви Кирилов обеща да защити сектора, признавайки спешната нужда от над тридесет милиона лева допълнително. Вместо очакваният ресурс, днес секторът получава по-малко средства, въпреки предишните протести на медиците срещу лошите условия.
Кризата разкрива и дълбоки структурни проблеми, като държавата често третира тези болници като социални приюти или места за лишаване от свобода, вместо като лечебни заведения. Около сто и десет души, признати за невменяеми след тежки престъпления, са настанени по член 89 от Наказателния кодекс и съжителстват в общи пространства с останалите болни, което създава постоянно напрежение. С изключение на специализираното отделение в Ловеч, психиатричните болници нямат професионална охрана. Натискът върху персонала е огромен – в отделения с тридесет тежко болни пациенти често дежурят само една медицинска сестра и двама санитари. Намаляването на бюджета в сектор, който вече е на ръба на възможностите си, заплашва да превърне психиатричната грижа в хуманитарна катастрофа.
Източник: standartnews.com
