На 23 май Православната църква отдава почит към свети Михаил, епископ Синадски. Живял през прехода между VIII и IX век, той остава в християнската история като символ на висша духовна добродетел, безкористна благотворителност и забележителна твърдост пред лицето на сериозен политически натиск.
Михаил израства в богато семейство в град Синада, област Фригия. След като получава отлично образование, той заминава за Цариград, където съдбата го среща със свети Теофилакт Никомидийски. Тази среща поставя началото на дълбоко приятелство, което двамата запазват през целия си живот. В търсене на уединение и по-дълбок духовен живот, те се оттеглят в манастир край Черно море, основан от патриарх Тарасий, където се отдават на строг пост и молитва.
Патриарх Тарасий бързо разпознава качествата на двамата монаси и ги ръкополага за свещеници, а по-късно и за епископи. Теофилакт поема катедрата в Никомидия, а Михаил се завръща в родния си Синада като архипастир. Като епископ той става известен със своята безгранична милост, раздавайки цялото си лично имущество на бедните. Той се грижи за сираци и вдовици, защитава онеправданите и, според преданията, притежава дарбата на чудотворство, с която спасява града от суша и лекува болни.
Спокойното му служение приключва с възцаряването на император Лъв V Арменец, който възобновява гоненията срещу почитателите на светите икони. Когато императорът изисква от духовенството да се отрече от иконопочитанието, свети Михаил Синадски проявява непоколебима смелост. Той открито се противопоставя на ереста, заявявайки, че светската власт няма право да се намесва в църковните догми.
Заради своята вяра и твърдост, епископът е свален от поста си и изпратен в изгнание. Прекарвайки последните си години в тежки лишения, преследвания и нищета, свети Михаил остава верен на Православието до самия си край през 821 година.
Източник: plovdiv24.bg
