Типичният градски соцресторант беше голям и просторен, понякога с етноелементи, с кратко меню, но имаше и оркестър, помни Ко4.
Посещавахме ги семейно, водеха и нас, децата, главно да ядем кебапчета. Рядко отваряхме менюто, защото едно време практиката бе сервитьорът да изброи какво има, а и всичко се въртеше около скарата. С вкиснат поглед той обявяваше: „Кебапчета, кюфтета… шишчета. И мешана скара!”.
Мешаната салата и мешаната скара заемаха централна позиция в едновремешния ресторант. Скарата включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче и гарнитура, и всичко това само за 1,70 лв. Измайсторената от „Балкантурист” шопска салата излизаше по 70 ст., пържените картофки със сирене – с 10 ст. отгоре, а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв.
Помня, че ракията, водката и конякът струваха по 50-60 ст. за 50 г, а руската водка – 0,70 лв.
Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката, а той се държеше като началник с клиентите. От него зависеше всичко. Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, повече или по-малко да ти разреди питието, да ти намали или не грамажа на салатата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката.
Храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто липсваше и все имахме съмнението, че ни се сервираше храна от предния ден. Въпреки това обаче винаги му оставяхме бакшиш, за да спечелим благоволението му другия път пак да ни настани във винаги претъпкания ресторант. А и най-важното за нас бе не какво ядем и пием в него, а срещата с приятели и веселата атмосфера.
Тогава поне повечето можехме да си позволим да отидем със семействата си да се позабавляваме в ресторант.
Не като сега – в заведенията е скъпо и повечето хора не могат да си позволят този лукс, тъй като си броят стотинките. А пък в модерните ресторанти не можеш и да се нахраниш като хората. Скоро децата ме водиха, порциите са миниатюрни, а ястията – все гурме, все киноа, лимец, булгур, френски десерти и пр. Поисках кебапчета, но ме изгледаха високомерно и казаха, че не предлагат. Какво да се прави, демокрацията ни диктува и евроменю.
