Безспорно Екатерина е най-запомнящия се участник от втория сезон на „Игри на волята“. Тя имаше нелеката задача да се помири със сестра си Йоанна, която също участваше в предаването. Първоначлано двете бяха разделени в различни племена и трябваше да крият от останалите участници роднинската си връзка. След разпадането на племето на Йоанна двете се събраха и като че ли тогава започнаха по-сериозните проблеми между тях.
В крайна сметка Екатерина отпадна, а сестра й продължи след нея да се бори за голямата награда от 100 бона.
Екатерина е повече от откровена пред репортер на и отговори на всикчи неудобни въпроси, свързани със сестра й Йоанна. Освен това разказа доста интересни, а някои стряскащи и ужасяващи случки от своя живот. Два пъти е била на косъм от смъртта, а веднъж е останала по гащи на пъпа на София след доста интересна и неприятна случка.
– Кате, с какво „Игри на волята“ промени живота ти?
– Моят живот търпи промяна непрекъснато. Хората ме питат какво е чувството сега, когато съм известна, а аз и отговарям: „Винаги съм била известна, просто другите не го знаеха“. Може би това е промяната, че като си чуя името на улицата и очаквам някой познат, а то се оказва напълно непознат, който е фен на „Игри на волята“.
– Дружелюбни ли са хората към теб по улиците?
– Вече се обръщат дружелюбно, докато първите седмици от излъчването на предаването имах заплахи, че ще бъда набита някъде по улиците. Винаги има хейтъри, но по-скоро се забавлявам с тях, отколкото да се напрягам на коментарите им.
– Малко се обърках в отношенията ви с твоята сестра Йоанна. Карахте се жестоко, а в същото време се пазехте една друга. След предаването в добри отношения ли сте?
– Нашите отношения в предаването са същите и в реалния живот. Много сме бурни, емоционални и за жалост почти винаги сме в двете крайности. Но няма как, това е семейство и колкото и да сме различни и да си лазим по нервите, ние си се обичаме. Напълно нормално е да се пазим.
– А някога били ли сте близки и защо има такова противоречие между вас?
– Нищо конкретно не се е случило. Имаме голяма разлика във възрастта – цели 8 години, а аз бях тежък тийнейджър, за огромно съжаление на моите родители. От доста време нямаме и общо съжителство – тя е в Америка, а аз последните 10 години живея по света. Много трудно се променя мнението на човек за някои близък. Т.е. ако познаваш някого от дете и след това загубиш контакт с него, ти оставаш с едни стари представи за този човек. Още повече, когато нямате допирни точки и не се виждате.
– Какво имаш предвид под тежко тийнейджърство?
– Купонджийска история… Родителите ми винаги са държали на добър успех в училище, а аз, колкото и нескромно да прозвучи, винаги съм се смятала за малко по-умна от останалите и никога не съм си давала зор да уча. Гледах да минавам просто, да не остана да повтарям. В един момент имах два бележника – единият за училище, другият за вкъщи. Всяка незадоволителна за родителите ми оценка се пишеше в единия, а хубавите в другия. Ходех по купони, пиех и сега е момента да отговоря на коментарите, включително на някои от участниците, че съм била наркоманка. Ние не се познаваме и това е информация, до която няма как да имат достъп. На млади години определено бях много любопитна и исках да пробвам различни видове опиати. От много отдавна не посягам към тези забранени вещества. просто характерът ми е по-избухлив и експресивен. Предполагам, че заради резките маневри и движения си вадят такива заключения. Сега и аз имам възможност да се наблздавам отстрани и разбирам защо някои хора си мислят такива неща, но определо не съм наркоманка.
– Реално ти пазеше Йоанна повече, докато тя те определи за недостоен финалист и дори каза, че заради теб е избягала от България?
– Ох, видях тези нейни думи и ми стана много мъчно. Мисля, че по-скоро думите й са били в изблик на някаква ярост. Едва ли го мисли сериозно, по-скоро и тя като мен реагира понякоага прибързано. Йоанна винаги се е стремяла да учи в чужбина, за нея образованието й преди това беше в американския колеж в София и знаеше, че няма да остане в България. Тук образованието не е на ниво.
– В реалния живот конфликтна личност ли си?
– Не и за хората, които ме познават. Участвайки в това предаване, сега имам уникалната възможност да се самонаблюдавам и да си извадя някаква обратна връзка за моето поведение. Аз съм доста наясно със себе си и що за човек съм. Близките и семейството ми също са наясно с това. Но никога не съм си давала сметка колко агресивно може да изглежда повдението ми отстрани за непознат. Приемата съм на конфликтна личност, защото просто не мога да ги премълчавам нещата.
– Имаш доста неприятни случки в живота си – няколко пъти си изпадала в комоцио…
– По време на първата карантина бях затворена в Банско и с приятели се качихме в планината, правехме си скокчета и се забавлявахме. Тогава направих леко комоцио, но определено не беше като първото. То стана миналата година, когато с колеги ски инструктор бяхме излезли извън пистите в Австрия. Малко се надцених, един камък ми закачи ската, а аз винаги затягам автоматите на повече килограми, отколкото съм, за да не се откачат лесно. Запознах да се търкалям със ските надолу, докато не се спрях в една скала. Нищо повече не помня. Събудиха ме, имаше кръв, каската ми беше разцепена и прекарах една седмица в болница. Оказа се, че имам усукано коляно и 30 % съм глуха вляво. Беше странно за мен, тъй като никога преди това не съм имала толкова сериозна травма. Доста се стреснах. Обичам да съм дива и щастлива, но след този случай с една наум подхождам.
– В предварителния ни разговор ми разказа и за друга интересна случка, при която оставаш гола на пъпа на София…
– Както всички видяха по време на участието ми в „Игри на волята“, аз не обичам да нося много дрехи. Колкото по-малко, толкова по-добре. Това винаги ми е бил някакъв принцип в живота. Лятно време спя гола. Имах едни много хубави сини сатенени чаршафи и една сутрин, когато точно бяха изпращанията на горния випуск, аз се увих в тях, за да не ме гледат съседите, за да вляза в банята, понеже имаме френски прозорци и всичко се вижда. Минах през огледалото ив видях колко добре ми стои. И реших да си го направя на рокля, а имах и чанта в същия нюанс. Боднах го с две безопасни игли и се получи страхотно, никой не можа да повярва, че е чаршаф. Даже ме питаха от къде съм си купила роклята. На един приятел техните му бяха подарили мотор по повод завършването и ме викна да се повозим. Точно под Моста на влюбените той решава да вдигне мотора на една гума, а чаршафът се захапа в гумата и падна от мен. Останах по гащи на пъпа на София. много забавно беше на всички, може би само на мен не ми беше. Такива спомени не се забравят никога.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
