Още след първите издания на предаването „Маскираният певец“ зрители и панелисти заподозряха, че зад някоя от маските се крие Крисия Тодорова. Дали наистина е така, става ясно в следващите седмици.
Засега в духа на секретността, която налага формата, талантливата певица отрича, но за сметка на това с удоволствие разказва за училището, „Евровизия“ и целите, които ще следва в бъдеще.
– Крисия, ти си ученичка в девети клас, на музикалната гимназия в София. Учиш поп и джаз. Помогна ли ти известността при влизането в училището?
– Не. Държах изпит по пеене и солфеж като всички останали. Напълно нормално. Известността не ме прави по-превилигирована от другите в училището. Вярно, че понякога се държат различно с мен, но това нищо не променя.
– Как върви учението?
– Супер.Справям се.
– Извън музикалните, кои предмети ти харесват?
– Обичам да рисувам. Химията, там имам пет и физиката уча, защото е нужно. Но се оправям.
– А музикалните предмети?
– Уча солфеж, история на музиката, елементарна теория, пиано. Успехът ми е добър.
Ти ли си най-добрата в класа?
– Там сме 27 души – учим класика, инструменти, поп джаз, въобще музика. Никога не съм си мислила, че аз съм най-добрата. Всеки от нас пее по собствен начин и дава всичко от себе си.
– Преди шест години стана известна за миг. Мечтала ли си за това?
– Не, стана случайно, никога не съм го мислила. Приятелки на мама и сестра ми видяха, че „Шоуто на Слави“ търси партньор на господин Андреев, те знаеха, че пея и решиха да ме пуснат на шега.
Бях напълно спокойна, защото нямах амбиции, просто трябваше да удовлетворя желанието на другите и после да се прибера вкъщи. Не смятах, че това е важно. Но когато изведнаж станах популярна, наистина се притесних . И все още е така, въпреки че свиквам .
– Известността помага ли или пречи в училището и извън него?
– И двете. Тя си има и плюсове и минуси.
– Кои са повече?
– Минусите, но един минус винаги може да стане плюс.
– Има ли завист?
– Има. Понякога се държат с мен по-различно.
– Къде се изявяваш сега?
– Имам свой репертоар, с който излизам на различните сцени, главно с благотворителни концерти за болни деца .
Пея кавъри на световните поп звезди, които харесвам. Имам и песни, писани специално за мен, главно от екипа на 7/8. А една песен композирах сама. Казва се „Витамини“. Аранжиментът е на Светлин Кръстев, а текста на Еванджелин. Това е първата, но няма да бъде последната ми авторова песен.
– Ти вече не си в екипа на Слави Трифанов. Защо?
– Защото прецених , че е време да се развивам сама. Да работя за себе си и да си направя собствен екип.
– Как се разделихте?
– Запазихме отличните си отношения.
– Искаш да продължиш сама, това е похвално. Но знаеш ли накъде?
– Надявам се до 1-2 години да не съм в България . Ще се занимавам с поп и джаз. Целта ми е да си създам собствен стил , който да е микс на това, което се слуша и това, което ми доставя удоволствие.
Знам какво искам и ще продължа в Англия и Америка. Там е най-доброто място за бъдещето ми развитие. Това съм решила, следвам пътя си, но със сигурност няма да забравя родината и ще продължавам да правя български песни.
– Какво си спомняш от участиего си в „Евровизия“ в Малта. Тогава беше само на 10 и се класира на второ място?
– Бях много болна, на антибиотици. Това много ме притесняваше. Исках да дам всичко от себе си, но се чувствах много зле. В 8 сутринта, когато трябваше да тръгна за летището, температурата ми бе 39 градуса. Извикахме лекар и се наложи той да тръгне с нас за Малта.
– Какво се случи там? Как успя да се възстановиш?
– Другите участници даваха интрвюта, а аз не можех да говоря, не можех и да репетирам. Мълчах, за да съхраня гласа си. Накрая взех лекарства и излязох. Пях с огромно желание.
– Идеята за песента „Детска планета“ е твоя?
– Да. Исках тя да носи духа на детството. Най-красивото време в живота на човека.
– Но твоето детство още не е минало?
– Ами, мина. На моменти се чувствам дете, друг път на повече от 15, но в крайна сметка ще ми се да си остана дете.
– Имаше ли вероятност да се разминеш с музиката?
– Възможно беше, защото аз от 3-годишна танцувах. Мислех да продължа с класически балет, в същото време пеех. Нещата бяха на везна. Трябваше да решавам и избрах пеенето. Сега комбинирам и двете. Музиката и балета са единствените неща, с които съм мислила да се занимавам.
Интервю на Исак ГОЗЕС
