През далечната 1989г. човек можеше да си купи малко, но качествени стоки. Магазините бяха празни, луканка и кока-кола се намираше трудно, понякога и с връзки. Бананите ги чакахме цяла година, за да си хапнем на Нова Година, където Дядо Мраз ни носеше понякога и подаръци от Корекома.
На почти всички стоки, които се продаваха пишеше, че са произведени в България, а понякога и “Сделано в СССР”. По снимките от тогава се вижда, че хората бяха слаби, много слаби. Колбасите имаха невероятен вкус, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не говорим за лютеницата. Прясното мляко беше в найлонови пликове, които почти винаги бяха доста мръсни върху външната си част, а киселото беше в стъклени бурканчета с невероятен вкус и качество. Като казвам бурканчета се сещам, че се налагаше да връщаме бутилките от бира и газирано, а в кварталният магазин винаги ми казваха “само празно за пълно момче”.
Днес е точно обратното, българина страда често от наднормено тегло, магазините са пълни, но не знаеш какво има вътре в продуктите. Често производителите слагат нови съставки със спорни ефекти върху тялото ни, като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Някога през далечната 1989 година, попадахме на вносни стоки, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а днес почти на всичко пише Made in China. Което ме навежда на мисълта, че каквото и да става не купувайте китайски чесън.
Източник: chujdozemec.com
