Смъртта е неизбежният завършек на живота. Няма човек, който да не се интересува какво се случва след като умре, има ли живот, къде отива душата му.
Вярва се, че след като напусне мъртвото тяло душата успява да запази за известно време личностните качества на починалия човек. Запазват се и всички роднински връзки, които са съществували през земния живот.
Това се получава, защото в продължение на първите четиридесет дни се запазва материалната сила и енергия, която съхранява състоянието на личността. В течение на тези дни, докато се разпадне жизнената сила душата на починалия се намира близо до роднините. Тя вижда и чува всичко, което роднините и правят, как тъжат и оплакват мъртвия си човек.
След изтичането на тези четиридесет дни материалната жизнена сила на мъртвия се разпада и изчезва.
Когато отмине всичко това душата се концентрира в малката светеща точка, която вижда. Тази точка придобива по-големи или по-малки размери, в зависимост от духовното развитие на човека.
Пред душата се разкриват спомените за всички предишни нейни превъплъщения. Тя преминава през състоянията на тези личности и се изкачва в ниво на индивидуалност.
Пороците се изтриват от паметта, но нечистите наслоявания ще предизвикват страдания. Душата ще изпитва тежест и постоянен изгарящ срам, защото ще осъзнае добре своите грешки. В това състояние вътрешността на душата е открита за наблюдение от всички, които се намират в подобно положение. Душите знаят всичко една за друга.
Най-големи страдания ще изпитва онази душа, която е била най-силно привързана към плътските потребности и изкушения. Тези желания се запазват, а възможността за удовлетворяването им е невъзможна.
Намирането на ново човешко тяло понякога отнема дълго време. Душите се движат навсякъде по земното кълбо и са способни мигновено да се преместят от една точка до друга. Те виждат и чуват всичко, но не могат да направят абсолютно нищо.
Ако душите са запазили способността си да се развиват ще чакат за нова плът. В противен случай обаче те отиват в рая, а отпадналите – в ада.
