Така и не изтанцувахме нашия танц. Не извървяхме всички стъпки. Не казахме много думи.
Не беше много по думите, нито по витиеватите фрази.
Сечеше направо, без много да мери и предпазливо да преценява. Не репетициите по танци си спомням днес, а върволицата от уроци, които съм си взела от него. Уроци по журналистика. И единствената похвала помня: “Ти пишеш много хубаво”, сподели спомените си журналистката.
Каза го с изненада и някак присмехулно, както обичаше да говори.
Защо ли имам усещане, че отвътре беше друг? Нежен, раним и чувствителен…
Часът на Милен Цветков отлетя. Но часовете, в които ще говорим за него няма да имат сек.
В това ми се иска да вярвам днес, каза още тя.
