Всичко е възможно, ако имаш самоотвержен приятел, който те подкрепя в трудни времена.
Момче-инвалид от Китай вече 6 години посещава училище благодарение на своя съученик и най-добър приятел, който всеки ден му помага. Сюй Бинян, на 12 години, носи Чжан Цзе до училището във всяко време на собствения си гръб. Добросърдечното момче също така помага на своя приятел да приготви обяд и да се придвижва между класните стаи.
За прекрасното приятелство между двете деца разказали китайските новинарски агенции. Сюй, който е много по-висок и силен от Чжан, разказва пред журналистите, че му е притяно да бъде „бастун“ за своя другар. Той уверява, че не му е трудно да Чжан. „Аз тежа повече от 40 кг, а Чжан Цзе тежи само около 25 кг, затова мога да го нося“ – разказва Сюй.
От друга страна, Чжан казал, че не намира думи, за да благодари на Сюи за това, което той прави за него.
„Сюи Бинян е моят най-добър приятел. Всеки ден той ме носи до училище, общува с мен и си играе с мен. Безкрайно съм му благодарен за това, че се грижи за мен“ – казва Чжан.
На 4 години открили при Чжан рядко заболяване на мускулите, което понякога наричат синдром на парцалената кукла. Чжан загубил контрол над мускулите на краката си и не можел да ходи самостоятелно.
За щастие, Чжан успял да ходи на училище след като Сюй му предложил помощ. „Аз съм по-голям от него. Мислях, че ако аз не му помогна, никой няма да му помогне“.
Но всичко изглежда лесно само на думи. На момчето например обикновено му трябват три минути, за да отиде от класната стая до тоалетната, която се намира на разстояние от около 70 метра. За да преодолее малкото разстояние, Сюй придържа Чжан под ръка. По стълбите го носи на гръб.
Сюй също така помага на Чжан да си напълни бутилката с вода, да си направи домашните и да отиде в банята. И всичко това изисква преданост, търпение и настойчивост. В продължение на 3 години на Чжун помагали Сюй и още едно момче. Но той се махнал от училище в 3 клас, защото започнал да работи.
В продължение на много години Сюй правил добри дела, но не разказвал на никого за това“ – казва учителят на момчетата, добавяйки, че Сюй е трудолюбив, практичен и много зрял. Дори майката на момчето дълго време не знаела за самоотверженото поведение на сина си. Тя казва, че свенливият й син не й казал нищо и тя разбрала за това от другите ученици.
Коментирайки бъдещето си, Сюй казва, че най-гоолямото му желание е да продължи да помага на околните и обществото.
