Днес постоянно се говори за диети, калории, режими и „правилно“ хранене. В същото време снимките от 70-те години показват интересен контраст — хората са яли хляб, свинска мас, картофи, домашни сладкиши и пълномаслени млечни продукти, но затлъстяването е било много по-рядко срещано, отколкото днес. На пръв поглед това изглежда като парадокс.
Как е възможно поколенията преди нас да са се хранили с толкова обикновена и калорична храна, а въпреки това да са били по-слаби? Според експерти отговорът не се крие в някаква тайна диета, а в начина на живот. Хората са се движели повече, яли са по-малки порции, готвели са у дома и са имали много по-малък достъп до преработени храни и постоянни междинни похапвания. Ето 7-те тайни на стройната фигура от 70-те:
1. Порциите са били значително по-малки. Една от най-големите разлики между тогава и сега е размерът на порциите. В миналото хората са яли от по-малки чинии, пиели са от по-малки чаши и много по-рядко са си сипвали допълнително. Храненето е било по-просто и по-премерено. Дори когато на масата е имало хляб, картофи или домашна баница, количествата са били различни от днешните. Смята се, че в края на 70-те години средният дневен прием е бил около 2280 калории, докато днес много хора лесно надхвърлят 3000 калории на ден — често без дори да го осъзнават.
2. Храната се е приготвяла предимно у дома. Готовите ястия, доставките, полуфабрикатите и замразените храни не са били толкова обичайни. Повечето семейства са готвели у дома, а менюто се е състояло от основни продукти. На масата често са присъствали домашни супи, яхнии, боб, сезонни зеленчуци, картофи, хляб и млечни продукти. Храната е била по-обикновена, но и по-малко преработена. Домашното готвене е давало повече контрол върху количеството мазнина, сол и захар, а хората са знаели какво точно слагат в чинията си.
3. Снаксовете не са били навсякъде. Днес чипс, вафли, сладкиши, газирани напитки и бързи храни се намират на всяка крачка. В 70-те подобно изобилие не е било част от ежедневието. Междинните похапвания са били по-редки и много по-прости — плод, филия хляб, малко сирене или парче домашен сладкиш. Хората не са яли постоянно между основните хранения. Точно това е една от големите разлики. Днес често приемаме стотици допълнителни калории под формата на „нещо малко“, което обаче се натрупва през деня.
4. Хората са били много по-активни. В миналото ежедневието е изисквало повече движение. Много професии са били физически по-натоварващи, а хората по-често са ходели пеша, работели са в заводи, на строежи, в селското стопанство или са извършвали повече ръчен труд. Дори домакинската работа е отнемала повече усилия, защото техниката не е била толкова развита, както днес. Децата също са прекарвали часове навън — тичали са, играели са на двора, карали са колела и са се движели много повече. Телевизорът е бил ограничено забавление, а телефони, компютри и таблети изобщо не са присъствали в живота им.
5. Не се е яло през целия ден. В миналото храненията са били по-ясно определени — закуска, обяд и вечеря. Постоянното похапване между тях е било много по-рядко. Днес много хора ядат почти непрекъснато — кафе със захар, бисквити, солети, чипс, сокове, десерти, нещо „на крак“ и после още една порция вечер. Когато храненето е разпределено през целия ден без ясна граница, калориите лесно се натрупват. В 70-те този модел е бил много по-рядко срещан.
6. Храната не се е изхвърляла. Поколенията, израснали след войни и трудни години, са били научени да ценят всяка храна. Остатъците от обяда често са се използвали за вечеря или за следващия ден. Купувало се е толкова, колкото е необходимо, а храната не се е приемала като нещо, което може лесно да се изхвърли и замени. Този по-пестелив и уважителен подход към храненето е ограничавал импулсивното купуване, преяждането и излишното трупане на продукти у дома.
7. Храната е била по-проста и по-малко преработена. Да, на масата често е имало хляб, мас, картофи и пълномаслено мляко. Но храната е била много по-близка до естествения си вид. Не е имало толкова много индустриално преработени продукти, подсладени напитки, готови сосове, пакетирани десерти, овкусители и добавки, които днес присъстват в голяма част от менюто. Това показва, че проблемът не е само в отделните продукти, а в цялостния модел на хранене — колко ядем, колко често ядем, какво качество има храната и колко се движим.
Какво можем да научим от хората през 70-те? Хората през 70-те години не са имали приложения за броене на калории, фитнес гривни или специални режими. Тяхната „тайна“ е била много по-проста — домашна храна, по-малки порции, повече движение и по-малко непрекъснато похапване. Те не са живели в свят, в който храната е достъпна навсякъде и по всяко време. Не са прекарвали толкова часове седнали, а ежедневието им естествено е изисквало повече физическа активност. Затова, ако искаме да вземем нещо полезно от начина на живот на предишните поколения, то не е задължително да се връщаме към свинската мас или старите рецепти. По-важно е да се върнем към умереността. По-малко преработени храни, повече домашно готвене, разумни порции, движение всеки ден и по-малко ядене от скука — това са навици, които могат да направят много повече за фигурата и здравето от поредната модерна диета.
Източник: zajenata.bg
