Настъпи пълен обрат с магистрала „Хемус“. В действителност по аутобана вече има нова максимална скорост от 120 км/ч, както е забелязал репортер на „Стандарт“. В участъка, простиращ се от София до разклона за Български извор, ограниченията от 90 и 120 км/ч следват едно след друго. Практически няма и половин километър, в който автомобилите да могат да се движат с максимално разрешената за магистрала скорост от 140 км/ч, което най-вероятно се дължи на изключително лошото състояние на пътното платно.
Пътуването по „Хемус“ отдавна е сериозно изпитание, но днес то вече е и истинска диагноза. Асфалтът е на вълни, кръпките са в повече от гладките участъци, а ограниченията от 90 и 120 км/ч се редуват като предупредителни лампи. Пътят просто става опасен, а на места и смъртоносен при висока скорост. Поради това ограниченията са повече от разумни и по-голямата част от шофьорите ги спазват.
В този контекст Кабинетът публикува днес плана за ограничаване на катастрофите по пътищата. Планът за действие за ограничаване на риска от тежки катастрофи, приет от Министерския съвет на 9 септември 2026 г., е първият документ от години, който се опитва да промени философията на пътната безопасност в България. Той не просто събира мерки, а пренарежда системата, която досега работеше разпокъсано, с дублиращи се функции и размита отговорност.
В основата на този план стоят три ключови принципа: единен контрол, повече технологии и ясно разписана институционална отговорност. Документът предвижда преодоляване на хаоса между институциите, които години наред работеха паралелно, без обща база данни и без координиран анализ на риска. Именно тази разпокъсаност често водеше до пропуски – от технически неизправни автомобили, които минават между капките, до водачи с множество нарушения, които не попадат в полезрението на контролните органи.
Планът въвежда нова структура в рамките на Министерството на транспорта и съобщенията – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“. Тя ще управлява единна система, която събира данни от различни държавни регистри и технологични платформи. Анализът в реално време трябва да позволи контролът да бъде насочен към най-рисковите водачи, превозни средства и пътни участъци – не „на око“, а на база факти и алгоритми.
Една от най-съществените промени е определянето на МВР като единствен орган за контрол на пътя. Паралелните проверки от различни институции – практика, която създаваше объркване и често водеше до липса на реална отговорност – ще бъдат прекратени. Целият ресурс за контрол ще бъде насочен към най-рисковите водачи и участъци, вместо да бъде разпилян в дублиращи се действия.
Планът поставя силен акцент върху технологиите. Предвиждат се мерки за електронно правоприлагане, което да намали субективния фактор; интелигентно управление на трафика, включително системи за автоматичен анализ на натоварването; засилен контрол на техническата изправност на автомобилите чрез интегрирани бази данни; и модернизиране на обучението на водачите, така че подготовката им да отговаря на реалните рискове на пътя. Това е опит за преминаване от реактивен към превантивен модел – да се предотвратяват катастрофи, вместо да се отчитат последствията.
Документът включва и мерки за ограничаване на рисковото поведение – от агресивно шофиране до системни нарушения. Целта е ясна: намаляване на тежките катастрофи и броя на жертвите, които през последните години поставят България сред най-рисковите държави в ЕС.
Източник: standartnews.com
