Трудно ми е да разбера защо всеки посредствен творец, създал поредния скучен и негледаем филм или написал бледи стихове, събрали няколко лайка във Фейсбук, се чувства длъжен да се оплаква гръмко, че държавата не го подкрепя.
Това споделя в последната си публикация във Фейсбук общественикът и писателят Иво Сиромахов, като разгръща мисълта си по следния начин:
Твърди се, че културата загива, а изкуствата са в беда. Но защо точно ти, „неразбран творец“, трябва да бъдеш подкрепен? Живеем в пазарно общество, където художествените произведения се конкурират свободно за вниманието на хората.
Ако си създал нещо, което вълнува публиката – продаваш го. Ако обаче творението ти не предизвиква интерес – то не се продава. Да настояваш държавата да финансира всичките ти неуспешни опити е просто безобразие.
Разбира се, историята познава много примери за велики творци, подпомагани от влиятелни личности. Хайдн е бил придворен музикант на княз Естерхази. Без неговото финансиране той вероятно нямаше да напише своите гениални симфонии, но цената за тази издръжка е била твърде висока.
Той е бил третиран като обикновен слуга, длъжен е бил да носи ливрея и не е можел да напуска имението без изрично разрешение.
Допълнително, авторските права върху неговата музика са принадлежали на княза.
Съществуват и други примери – Шекспир е издържал своята прочута театрална трупа чрез представления пред хора, които днешните интелектуалци биха нарекли с погнуса „простолюдие“ – занаятчии, проститутки и амбулантни търговци. Неговото изкуство е било достъпно както за неграмотните, така и за възвишените умове.
Сегашните „неразбрани страдалци“, които молят за държавна подкрепа, са израснали в тоталитарната епоха, когато изкуството служеше като инструмент за пропаганда. Тогава държавата щедро финансираше тези, които възхваляха комунизма и репресивния апарат.
Тяхните малцина, които отказаха да служат на престъпния режим, бяха обречени на глад, както Константин Павлов, или бяха убити, както Георги Марков.
Дори и в демократично общество властта понякога се изкушава да „поръчва музиката“ и резултатите често са жалки. Пример за това е как Веско Маринов стана обект на подигравки със злополучната си песен „Нашата полиция“.
Източник: plovdiv24.bg
