Минималното възнаграждение в страната е изправено пред сериозна несигурност. Държавата, синдикатите и работодателите имат по-малко от два месеца, за да се разберат за нов механизъм за определяне на минималната заплата. Ако не се стигне до консенсус, бъдещото увеличение на доходите остава под голям въпрос.
Сред засегнатите е Петър Ников от Русе, който работи като охранител. Той споделя, че сегашната заплата е крайно недостатъчна за достоен живот. „След като платя ток, вода и останалите сметки, почти не остават пари. Едва ми стигат да изляза няколко пъти в месеца на кафе“, признава той. Според него за покриване на нормални нужди са нужни поне 900 евро на месец.
Досега минималната заплата се изчисляваше автоматично като 50% от средната за страната за последната година. Този модел бе въведен през 2024 г., за да отговори на европейските изисквания. Бившият социален министър Христина Христова обаче смята, че този подход не е съобразен напълно с директивите, тъй като изключва реалния социален диалог и пренебрегва важни показатели като инфлация и производителност.
От синдиката КНСБ се противопоставят на премахването на автоматичния механизъм. Любослав Костов, главен икономист на организацията, предупреждава, че несигурността е голяма, тъй като никой не знае каква ще бъде сумата догодина. От Българската стопанска камара пък настояват за по-комплексен подход, който да включва добавената стойност, състоянието на пазара и спецификата на различните професии.
Ситуацията се усложнява и от факта, че страната ни закъснява с въвеждането на европейската директива за адекватните минимални заплати, което крие риск от наказателни процедури и финансови санкции от Брюксел. Ако до края на срока не се постигне съгласие, размерът на минималното възнаграждение ще трябва да бъде определен директно с решение на Министерския съвет.
Източник: plovdiv24.bg
