Председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Васил Велев, заяви, че бизнес секторът вероятно ще реагира негативно на предложението за въвеждане на данък върху свръхпечалбите. Тези изказвания идват в контекста на подготвяните промени в данъчното законодателство.
Според Велев в пакета от предложения са включени икономически политики, които целят да стимулират производството. Той подчерта, че за производствения сектор не е предвиден данък върху свръхпечалбите, напротив – са заложени определени облекчения. Сред тях той посочи ускорената амортизация за високите технологии, която де факто е данъчно облекчение, както и повишаването на прага на същественост за признаване на разходи при малки инвестиции.
„Реакцията на бизнеса относно данък „свръхпечалба“ ще бъде по-скоро отрицателна“, отбеляза Велев. Той смята, че трябва да се открият механизми за облагане на такива печалби само тогава, когато те са резултат от спекулативно повишаване на цените. Велев подчерта, че е позитивен факт, че производството не се облага, тъй като в този сектор всички печелят, докато в останалите сектори печалбата на един често означава загуба за друг.
Представителят на работодателите заяви, че бизнесът подкрепя останалите предложения, въпреки че някои от тях носят допълнителни тежести, като например увеличаването на данъчните оценки на имотите. Велев посочи, че сегашните оценки изостават значително от реалните пазарни цени. От последната им актуализация стойността на имотите е нараснала два пъти и половина, докато доходите са скочили шест пъти.
Друг сериозен проблем са цените на електроенергията, които на свободния пазар са значително по-високи в сравнение с миналата година. Велев предупреди, че при липса на компенсации тези повишени разходи за ток в крайна сметка се прехвърлят върху крайната цена на стоките и услугите.
Относно новите критерии за определяне на минималната работна заплата, Велев обясни, че механизмът е резултат от многогодишни преговори. Постигнатото споразумение включва четири показателя с равно тегло: средната заплата, медианната заплата, инфлацията и производителността на труда. Той добави, че докато в световен мащаб минимална заплата получават около 3-4% от хората (основно неквалифицирани), в България този дял е 37%, което прави минималната заплата у нас висока спрямо произведеното от икономиката.
Източник: dnesplus.bg
