От 1 август хиляди българи и техните работодатели влизат в по-скъп осигурителен режим. Минималният доход за самоосигуряващите се става 620,20 евро, максималният се повишава на 2300 евро, а праговете за редица професии скачат със 70 процента. Поскъпват здравните вноски за хората, които ги плащат сами, и купуването на стаж за пенсия. Държавните служители и заетите в съдебната система започват да поемат личен дял от осигуровките си.
Минималните осигурителни прагове се променят съществено за пръв път от повече от десетилетие. Най-ниската база за ръководител в повечето икономически дейности вече е 936 евро, при 550,66 евро досега. Това е увеличение с близо 70 процента. Най-високият праг достига 1532 евро за ръководните длъжности в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти. Във финансовите и застрахователните дейности той е 1381 евро, в производството и преработката на месо и риба – 1292 евро, в търговията – 1129 евро, а в хотелиерството и ресторантьорството – 1100 евро.
За специалистите общият минимум става 826 евро, но достига 836 евро в хотелиерството и ресторантьорството, 846 евро във въздушния транспорт и 1005 евро при производството на кокс и рафинирани нефтопродукти. Техниците и приложните специалисти ще се осигуряват върху поне 771 евро, помощният и административният персонал – върху 716 евро, а квалифицираните работници, машинните оператори и монтажниците – върху 661 евро. Минималният осигурителен праг не е задължително равен на заплатата, а представлява най-ниската база, върху която могат да бъдат начислени вноските за съответната длъжност и дейност.
Ако реалното брутно възнаграждение вече е над новия праг, промяната няма да доведе до допълнително увеличение по тази линия. Когато заплатата е под него обаче, работодателят и служителят ще дължат осигуровки върху по-високата законова база. Това създава особен риск за фирми извън големите градове и за сектори с по-ниски възнаграждения. Работодателите ще трябва незабавно да проверят длъжностите, кодовете на икономическата дейност и новите прагове, защото неправилно начислените вноски могат да доведат до задължения, лихви и санкции.
Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите се повишава от 550,66 евро на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход скача от 2111,64 евро на 2300 евро. Държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт вече ще поемат личен дял от вноските, които досега се плащаха изцяло от бюджета. Изключението остава за служителите в сектора за сигурност, включително структурите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
Хората, които сами плащат задължителните си здравни осигуровки и не са регистрирани като самоосигуряващи се, вече дължат 24,81 евро месечно вместо 22,03 евро. Вноската се изчислява върху половината от новия минимален доход за самоосигуряващите се, или върху 310,10 евро. Купуването на недостигащ стаж за пенсия поскъпва от 109,03 евро на 122,80 евро за месец. Една година недостигащ стаж вече струва 1473,60 евро. При максимално допустимите пет години сумата достига приблизително 7368 евро – с над 826 евро повече спрямо досегашната цена.
В бюджета на държавното обществено осигуряване са заложени със 641,6 млн. евро повече приходи от вноски. Увеличението не идва само от новите прагове, а и от естествения ръст на доходите и останалите промени в осигурителната система. На този фон размерите на редица обезщетения остават замразени. Така държавата очаква значително по-високи постъпления от работещите и бизнеса, без автоматично да повишава плащанията за майчинство, безработица и други социални рискове.
Източник: standartnews.com
