„Нямаме опция да закупим или да получим самолети F-16 или „Грипен“ втора ръка“, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов. Той уточни, че е получил негативни отговори както от Пентагона, чрез помощник-секретаря на войната на САЩ Уилям Дж. Капелети-младши, така и от Швеция по отношение на самолетите „Грипен“. Към настоящия момент възможността за придобиване на изтребители втора употреба от тези два модела е изцяло отпаднала.
Според военния министър остава само една единствена алтернатива. Стоянов е изпратил писма до Полша и Унгария с цел осигуряване на резервни части, които да позволят временното поддържане на самолетите МиГ-29. Жизненият цикъл на тези машини позволява експлоатацията им до 2029-2030 година, но това е възможно единствено при условие, че бъдат осигурени необходимите компоненти.
В отговор на политическите опоненти, които критикуват състоянието на техниката, Стоянов ги попита с какво страната да пази въздушното си пространство, тъй като България е поела ангажимент за дежурство с два самолета. Той изрази надежда, че Lockheed Martin ще изпълни ангажиментите си по новите F-16 в рамките на една година, за да може дежурството да се извършва едновременно и с новите американски машини, и със старите МиГ-29.
Ситуацията с поддръжката е критична, тъй като от 2021 година не е внесена нито една резервна част за МиГ-29. Основният метод за поддръжка в момента е т.нар. канибализация, като министърът подчерта, че е полаган изключителен труд от екипите в Граф Игнатиево, Безмер и Крумово. За ремонта на 10 двигателя за МиГ-29 е обявена обществена поръчка на стойност 14 млн. евро, като при нужда средствата ще бъдат пренасочени от други приоритети.
Относно програмата F-35, министърът припомни, че през 2019 г. е заложено на четвърто поколение самолети, за да се закупи по-евтина платформа за кратък период от 10-15 години, преди преминаване към пето поколение. Към момента обаче финансовите разчети не позволяват придобиването на F-35 преди 2035 година.
Официалните мотиви на Вашингтон за отказа от предоставяне на F-16 втора ръка се коренят в глобалния недостиг на оперативно готови машини. Наличните ресурси в Европа са насочени приоритетно към отбраната на Украйна, което е стратегическо решение на НАТО. Освен това американските ВВС преминават през структурна модернизация, а геополитическата обстановка в Близкия изток и Индо-тихоокеанския регион принуждава САЩ да запазят максимален брой изтребители за собствени нужди.
Вашингтон подчерта, че предоставянето на междинна платформа изисква огромна логистична верига, а ресурсите на Lockheed Martin са максимално ангажирани с производството на новите F-16 Block 70. Първите 8 нови самолета вече са доставени и се очаква да поемат бойно дежурство през 2027 г., след обучението на пилотите. Доставката на втората партида от 8 самолета обаче е забавена драстично – до средата на 2030 г., поради което България ще поиска неустойки.
Евентуалното прекратяване на втория договор би оставило авиобаза Граф Игнатиево с ополовинчена ескадрила, което е неефективно за НАТО. Освен това, тъй като САЩ и Швеция отказаха машини втора ръка, такъв ход би оставил България без бойни самолети след приземяването на МиГ-29 и би довел до загуба на огромните авансови плащания от над 2 милиарда лева, преведени още през 2019 г.
Критиците определят ситуацията като удар по авторитета на страната, тъй като стратегическият партньор не предоставя междинна платформа въпреки платените суми. Това принуждава България да търси части за съветската техника от страни като Полша и Унгария, удължавайки зависимостта от остаряла техника в разгар на криза.
В момента ВВС разполага с малко над 10 МиГ-29, но реалното състояние е критично. Министерство на отбраната отказва да назове точния брой изправни машини, но експерти смятат, че само между 2 и 4 са способни да изпълнят задача във всеки един момент. Основният проблем е изтичането на ресурса на двигателите и липсата на части, въпреки годишния бюджет за поддръжка от над 86 млн. лв.
До пълното въвеждане на американските изтребители, страната ще разчита единствено на старите МиГ-29. Същевременно се отчита дефицит на тренировъчни часове (нальот) за българските пилоти в САЩ. Заради това Димитър Стоянов обяви, че вероятно ще бъдат свалени критериите за подготовка, за да могат пилотите и самолетите да застъпят на дежурство възможно най-бързо през 2027 година.
Първоначалните прогнози за 2025 или 2026 г. не се сбяха поради забавяния в усвояването на техниката и логистични проблеми, включително дефекти с резервоарите на първите доставени бройки. До достигането на пълна бойна готовност с F-16 Block 70, България ще разчита на временно укрепените МиГ-29 и съвместни мисии с партньори от НАТО.
Източник: dnesplus.bg
