Огромни суми от държавния бюджет се насочват към изплащане на обезщетения при пенсиониране в секторите на сигурността, отбраната и в съдебната система. Официални данни от Министерството на финансите, подкрепени от анализи на Института за пазарна икономика (ИПИ), разкриват тревожни мащаби на разходите. Само за първото тримесечие на настоящата година Министерството на вътрешните работи е раздало над 41 милиона евро под формата на обезщетения, неизползван отпуск и болнични.
В България около 110 000 служители се ползват с привилегията да получават до 20 брутни заплати при напускане или пенсиониране. Тази група представлява 20% от всички държавни служители и включва патрулни полицаи, криминалисти, следователи, военни и магистрати. Тези внушителни суми са напълно освободени от данъци и осигуровки, което допълнително натоварва държавната хазна.
За сравнение, средната брутна заплата в сектор „Сигурност“ възлиза на около 1430 евро, което гарантира бонус от над 28 600 евро при прекратяване на трудовите правоотношения. При висшите ръководни кадри тези суми често надхвърлят 46 000 евро, а за служители на рискови позиции, като военни пилоти или водолази, възнагражденията могат да достигнат до 55 000 евро поради специфични добавки.
Темата придоби скандален характер след скорошно съдебно решение, свързано с бившия главен прокурор Иван Гешев. Той осъди държавата на втора инстанция за неизплатени 20 заплати с лихвите. Софийският градски съд постанови, че предсрочното му освобождаване не се счита за дисциплинарно, което му дава право на обезщетение по Закона за съдебната власт. Искът му е за сумата от 128 573 евро, базирана на месечно възнаграждение от близо 6428 евро през 2023 година, въпреки че решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Експерти отбелязват, че този финансов модел възпрепятства всякакви опити за административна реформа. Икономистът Петър Ганев посочва парадокса: задържането на служител струва 12 заплати годишно, докато уволнението му налага изплащане на 20 заплати наведнъж, което води до незабавен дефицит в бюджета.
Според доклад на Адриан Николов от ИПИ, дори минимално съкращаване на персонала в тези сектори с 10 000 души би коствало на държавата поне 140 милиона евро само за обезщетения. При необходимост от по-мащабна реформа, засягаща над 100 хиляди души в публичната сфера, еднократните разходи за хазната биха надхвърлили милиард и половина евро.
Източник: standartnews.com
