Българското производство на зеленчуци показва признаци на възстановяване, но един стар проблем заплашва да спре този растеж – напояването. На някои места производителите разширяват площите за домати и чушки, докато най-малките стопанства постепенно изчезват, тъй като не могат да осигурят достатъчно вода. Показателен е примерът с област Добрич, където площите с чушки на открито са нараснали с една трета, а тези с домати са се удвоили. Фермерите обаче предупреждават, че водоизточниците намаляват, а новите сондажи са скъпи и се забавят от дълги административни процедури. Този проблем е в национален мащаб, като официалните данни за 2025 г. сочат, че производството на домати в България е спаднало с 18%, а на пипер – с 13% спрямо предходната година.
Последната пълна статистика от Министерството на земеделието отчита 105 235 тона произведени домати и 49 800 тона пипер през 2025 г. От открити площи са събрани 2312 хектара домати и 2412 хектара пипер. Данните подчертават уязвимостта на сектора – докато средният добив от домати се е увеличил с 5%, общото им производство е паднало с 18%, а при пипера спадът е 13%. Именно затова увеличението на площите в отделни райони не успокоява производителите. В Добруджа зимните и пролетните валежи временно подобряват водните запаси, но земеделците споделят, че това не решава дългосрочния проблем.
Зеленчукопроизводителят Галин Господинов разказва, че водата във водоизточника, който използва, прогресивно намалява в последните години и въпреки дъждовете кладенецът му е на много ниски нива. Той обработва няколко декара зеленчукова градина и разчита на кладенец на около 100 години, заради който и купува имот в село Опанец преди 14 години. По неговите думи, при него първият воден слой е на 20 метра дълбочина, където водата не е сигурна. Изграждането на сондажи на по-голяма дълбочина е свързано с много скъпа инвестиция, а разрешителните и процедурите са тромави, като според него могат да отнемат около две години. Водата обаче не чака администрацията, затова стопанството вече се отказва от част от традиционните си култури, като се насочва към неполивно производство на лук и чесън.
Кризата не засяга само дребните производители. В село Вранино Маргарит Стефанов отглежда 450 декара лук и 200 декара пипер, но описва почти идентични проблеми. Той заявява, че има чувството за някакъв геноцид към производството на зеленчуци в България, като според него институциите като Напоителни системи и Басейнова дирекция правят всичко възможно, за да не се дава възможност за напояване и създаване на работни места. Тези крайни думи се основават на спора за инфраструктура, изградена преди десетилетия, която днес е до голяма степен неизползвана. Производителите настояват държавата да позволи поне част от старите съоръжения да бъдат възстановени с техните собствени средства, вместо да се чака държавно финансиране, докато времето минава.
Според данни от производителите, за пълно възстановяване на напоителната инфраструктура са необходими над 6 млрд. евро. Те посочват Румъния за пример, където площите с напояване се разширяват чрез използване на вода от Дунав. Фермерите сравняват условията и с Турция, където модерните хидропоника оранжерии увеличават производството. Маргарит Стефанов твърди, че в Турция консумативите са много по-евтини, а водата е безплатна, докато в България разходите се увеличават и приходите намаляват. На този фон официалната картина за 2025 г. показва, че България е произвела общо 574 хил. тона зеленчуци, от които 93 хил. тона са от оранжерии, но продукцията при някои от водещите култури е под нивата от предходната година.
В опит да решат проблема сами, 12 земеделски производители във Вранино създават сдружение за напояване и подписват договори за стопанисване на водоем и помпена станция до 2032 г. През миналия август обаче възниква нов проблем – Басейновата дирекция определя водата като минерална, защото температурата ѝ е с 2,5 градуса над 20 градуса. Йордан Стефанов разказва, че след едно единствено мерене с термометър в кофа, им е било казано, че трябва да спрат работа. Производителите предупреждават, че могат да загубят достъп до водата, от която зависят стотици декари площи, което е критично, тъй като Североизточна България е произвела 7743 тона пипер през 2025 г., което я прави ключов район за тази култура в страната.
Източник: standartnews.com
