Членовете на аристократичната италианска фамилия Миструци ди Фризинга са директни наследници на цар Самуил. Тази изключителна информация става известна чрез публикации в италиански медии и енциклопедии, потвърждаващи връзката на този род с българския владетел.
Доказателствата за съществуването на потомци на Самуиловия род се съхраняват в архивите на Ватикана. Те са част от мащабно проучване, озаглавено „Империята на българите“ (L’Impero dei Bulgari), извършено през 1955 г. Родът Миструци ди Фризинга е официално признат и вписан в „Златната книга на италианската аристокрация“ (Libro d’oro della nobiltà italiana).
За да постигне това признание съгласно италианското законодателство, фамилията е представила неоспорими и научно обосновани исторически доказателства за своя кралски произход, макар и от чужда династическа линия. Генеалогичната таблица на фамилията започва с впечатляващия надпис: „Империя на българите“, под който е изписано името на Самуил: SAMUEL + 1014 986 ZAR DES BULGARES.
Документите проследяват линията през неговия син Гаврил Радомир и дъщеря му Мария. Мария се омъжва за византийския аристократ Андроник Дука, а чрез разклоненията на династията Дука и последващи бракове с европейски благородници, кръвната линия се влива в италианската аристокрация в региона Фриули в Североизточна Италия.
Като съвременни преки наследници на тази линия в италианските регистри са идентифицирани братята и сестрата Андреа, Грегорио и Свева Миструци ди Фризинга. Историческите хроники също описват наследниците на Самуил. След капитулацията на българската държава през 1018 г., неговите потомци получават високи византийски титли и земи, което им позволява да се свържат с велики европейски домове като Савойската династия и венецианската аристокрация.
Този „маршрут на кръвта“ е забележително генеалогично пътешествие, започващо от Преспа и Охрид, преминаващо през Константинопол и завършващо в Италия. След падането на Първото българско царство, византийският император интегрира българската царска кръв във византийския елит чрез бракове с династии като Дука, Комнини и Асени. Така Самуиловата кръв тече във вените на великите Комнинови владетели и по-късно се разпръсква из цяла Европа чрез кръстоносните походи.
Фамилията се установява трайно в италианската територия чрез дъщерята на един от наследниците – Елена. Наследниците се заселват в област Фриули, около Удине и Гориция, и се свързват с владенията на епископите на Фризинга, откъдето произлиза и благородническото им име.
Връзката с българския цар е официално доказана в Италия през 50-те години на миналия век. През 1955–1956 г. граф Карло Миструци ди Фризинга пристига в София заедно с адвокати, за да събере допълнителни архивни данни от български учени. Въпреки че италианските институции приемат тези документи и официално признават българския корен на рода, тогавашната комунистическа власт в България проявява пълно безразличие към това откритие.
Режимът е считал темите за аристокрацията и връзките със „западната“ Италия за неблагонадеждни. Едва години по-късно журналистът Георги Тахов дава гласност на случая в България. Основна роля за признаването на родословието играе Ватикана, чиито педантични архиви и църковни регистри са предоставили неоспоримите доказателства за династичните бракове.
Днес, макар фамилията Миструци ди Фризинга да е единствената с толкова директно заверено дърво, стотици представители на европейската аристокрация споделят същата кръв. Съвременните наследници, като Карло Миструци, продължават това историческо наследство, пазейки връзката си с великата българска история.
Източник: standartnews.com
