Най-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската държавна администрация е успешно прекратена. В рамките на пет години хакери са разполагали със скрит достъп до държавните мрежи, като са успели да източат най-малко 130 гигабайта информация, което се равнява на над 62 милиона страници документи. Това обяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев по време на брифинг. Той съобщи още, че е подал сигнал до прокуратурата във връзка с действията и бездействията на държавните органи през въпросния период.
По думите на министъра, неоторизираният достъп е започнал през 2021 г., като атакуващите са проникнали в инфраструктурата, чрез която институциите обменят документи и информация. Те са се придвижвали между отделните компоненти на системите, събирайки чувствителни данни, свързани с функционирането на държавата. Василев подчерта, че става въпрос за дългогодишна активност и това е най-мащабният случай на кибершпионаж срещу български институции, регистриран до момента.
Министърът уточни, че обект на атаките са били държавни системи за обмен на документи, като проверките до този момент не са установили данни за компрометирана лична информация на български граждани. Пробивът е разкрит през август след внедряването на новата национална система за киберсигурност. Според Василев, атаката е оставала незабелязана при управлението на предишни правителства, тъй като използваните тогава средства за защита не са функционирали като единна интегрирана система.
След установяването на пробива е сформирана междуведомствена работна група с участието на МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“ и други експертни звена. В разследването са се включили „Информационно обслужване“ АД, частни експерти и международни партньори, включително Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност. Групата е изпълнила план в три етапа, завършил с окончателното премахване на хакерите от системите.
Министърът добави, че работата по укрепване на защитата продължава чрез отстраняване на слабости и въвеждане на по-строг контрол върху администраторските акаунти. Предвижда се и разработването на национална методика за оценка на киберсигурността, както и финализиране на Националната стратегия за киберсигурност. Василев подчерта, че дигиталната сигурност е въпрос на национален суверенитет и икономическа стабилност.
Освен това, Министерският съвет е одобрил проект на Закон за европейската цифрова самоличност, който създава рамка за въвеждането на европейски цифров портфейл в България. Новият инструмент ще позволи на гражданите сигурно да съхраняват и представят документи, намалявайки административната тежест. Правителството се надява законът да бъде приет от Народното събрание до края на годината, а гражданите могат да се информират за нововъведението чрез специализирания сайт wallet.gov.bg.
Източник: dnesplus.bg
