Държавата планира да отвори вратата за нов дълг в размер на 10,1 млрд. евро, за да успее да покрие дефицита, текущите плащания и стратегическите инвестиции. Бюджетът за 2026 г. предвижда повече средства за пенсии, здравеопазване и ремонти по общинските обекти, но същевременно води до значително увеличаване на държавния дълг. От 1 юли пенсиите вече са нараснали със 7,8%, а минималната заплата е фиксирана на 620,20 евро, което е отразено в държавния план-сметка. Здравната каса пък ще разполага с над 5,2 млрд. евро до края на текущата година, като тези средства са насочени към по-високи доходи, подобрено лечение и изплащане на натрупани сметки.
Най-важната новина за възрастните хора е, че увеличението на пенсиите остава в сила. От 1 юли те бяха вдигнати със 7,8% съгласно т.нар. швейцарско правило, като минималната пенсия за стаж и възраст вече достига 347,51 евро. За пенсии и добавки през годината държавата е заложила 13,503 млрд. евро, което е с близо 1,18 млрд. евро повече от предходната година. Така най-голямата част от социалния бюджет е насочена към пенсионерите, като средствата за всички пенсии са гарантирани.
Таванът на пенсиите остава на ниво 1738,40 евро, въпреки първоначалните предложения за неговото повишаване. Отпада обаче ковид добавката в размер на 30,68 евро за лицата, които тепърва се пенсионират, докато тези, които вече я получават, няма да бъдат засегнати. Променят се и условията за пенсиониране през 2026 г.: жените от трета категория труд трябва да са навършили 62 години и 6 месеца с 36 години и 10 месеца стаж, а за мъжете възрастта е 64 години и 9 месеца при стаж от 39 години и 10 месеца.
Сметката на общественото осигуряване не се запълва само чрез вноските на работещите. От държавния бюджет ще бъдат прехвърлени 6,745 млрд. евро, тъй като осигуровките не са достатъчни за покриване на всички пенсии и обезщетения. Това е стандартна помощ от хазната, без която системата не би могла да извършва плащанията си навреме.
Минималната работна заплата за 2026 г. е определена на 620,20 евро. От 1 август на същото ниво се вдига и минималният доход за самоосигуряващите се, докато максималният осигурителен доход става 2300 евро. Това означава, че лица с по-високи доходи и част от самоосигуряващите се ще плащат по-високи осигуровки, с цел да се увеличат приходите в пенсионната и здравната система.
От 1 август държавните служители и служителите в съдебната власт започват да плащат лична част от осигуровките си. Първоначално държавата ще покрива 80%, а служителят 20%, като от 2027 г. съотношението ще стане 60 към 40. В бюджета е уточнено, че възнагражденията ще бъдат изчислени така, че чистата сума след данъци и осигуровки да не бъде по-ниска от тази до края на юли.
Едновременно с това, държавните ведомства трябва да намалят общите си разходи за персонал с 10% от 1 септември. Това не е автоматично орязване на всяка заплата, тъй като индивидуалните възнаграждения се запазват, но ще се пести от незаети позиции и допълнителни бонуси. Изключения от тази мярка са общините, армията, МВР, службите за сигурност, затворите и част от лечебните заведения.
Обезщетението за отглеждане на дете през втората година остава 398,81 евро. Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че по-значимите промени за майките ще бъдат част от цялостен пакет от мерки, който ще бъде предложен, когато е възможно да се започне на чисто.
По отношение на държавния дълг, в бюджета е записано, че през 2026 г. могат да бъдат взети до 10,1 млрд. евро нови заеми. Това е таван, а не задължителна сума. Причината е, че държавата планира разходи, надвишаващи приходите от данъци и осигуровки, като дефицитът за годината е 5,7% от БВП. Част от дълга ще покрие този дефицит, а друга ще отиде за стари задължения и важни проекти, включително 3,261 млрд. евро по инструмента SAFE за отбрана и военна индустрия. Общият държавен дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от икономиката.
Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев защитава новия заем, заявявайки, че без подреждането на натрупаните плащания държавата ще продължи да трупа неплатени задължения. Той определи този бюджет като такъв, който трябва да върне нормалността, като подчерта, че много разходи вече са договорени и не могат да бъдат зачеркнати, затова е по-добре да бъдат показани и платени.
За общинските проекти са заложени над 1,1 млрд. евро. Общият ресурс за общинската инвестиционна програма през 2026 г. е 1,108 млрд. евро за ремонти на пътища, водопроводи, училища, детски градини и площади. Кабинетът наследи сериозни неплатени сметки към общините, които към края на април възлизаха на 214,6 млн. евро за вече извършена работа. Затова приоритет е първо да се изплатят старите задължения, а след това да се продължи с новите проекти.
Общините са изключени от 10-процентното свиване на разходите за персонал. Така кметствата, социалните услуги и местните администрации няма да бъдат принудени да режат фонда си за заплати, за разлика от част от държавните ведомства.
Бюджетът на здравната каса е 5,256 млрд. евро, което е увеличение с 412,3 млн. евро или 8,5% спрямо миналата година. Здравната вноска остава 8%. Най-голяма част от средствата отиват за болниците (2,342 млрд. евро), за лекарства и лечение (1,334 млрд. евро), за лични лекари (345,6 млн. евро) и за специалисти в извънболничната помощ (351,2 млн. евро). Това означава повече пари в системата, но разпределението им предстои да бъде договорено.
Здравният министър Катя Ивкова увери, че средствата за лечение на тежкоболни деца в чужбина са достатъчни, като за първите шест месеца са похарчени около 18 млн. евро. Тя подчерта, че ще подкрепя младите лекари и сестри, като преговорите по Националния рамков договор ще започнат след приемането на бюджета.
Предвижда се и ново допълнение в електронното здравно досие – бутон, чрез който пациентите да могат да сигнализират за записани прегледи или болнични престои, които не са се случили. Това ще помогне на здравната каса да разкрива по-бързо съмнителните плащания.
Към момента парламентът е приел бюджетите на ДОО и здравната каса, докато държавният бюджет все още е обект на дискусии. Въпреки това, основните насоки са ясни: увеличение на пенсиите, растеж на минималната заплата, повече средства за здравеопазването и възможности за общински ремонти.
Източник: standartnews.com
