София напомни на Брюксел, че истинският суверенитет не се измерва с патрони, а с достойнство. Историята рядко се повтаря буквално, но често римува своите най-драматични глави. Докато се търсят аналозите на днешния конфликт в Украйна, погледът на анализаторите все повече се връща към Първата световна война и последвалата я Корейска война в средата на миналия век.
Връзката между тези исторически събития и настоящата ситуация в Източна Европа се крие в превръщането на конфликта в изтощителна, позиционна война на изтребление, при която фронтовите линии остават относително статични, но цената в човешки животи и икономически ресурси е колосална.
Голямата разлика днес обаче е технологичната революция – войната с дронове и сателитното разузнаване, които направиха бойното поле напълно предвидимо, като премахнаха фактора на изненадата.
И докато в Близкия изток оръжията утихват под дипломатическия диктат, голямата въпросителна остава: кога ще дойде редът на Украйна? Особено след като Вашингтон, подписвайки документа за мира в Иран, ясно показа, че притежава капацитета и волята да налага прагматични дипломатически рамки, когато глобалната стабилност е застрашена.
Няколко събития от последните дни дават основание за надежда за видим хоризонт за края и на тази 4-годишна война.
Срещата на върха на Г-7 в Евиан, Франция, се превърна в арена на ключов геополитически обрат. Основното предизвикателство пред европейските лидери бе да привлекат американския президент Доналд Тръмп на своя страна и да подсигурят дългосрочната устойчивост на Киев.
Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони демонстрираха изненадващ синхрон, коментирайки срещата като отбелязала „дълбока промяна в подхода на САЩ“. Според тях Тръмп, който преди проявяваше скептицизъм към мащабната помощ, в крайна сметка е признал, че от страна на Москва липсва реална воля за мир, и се е съгласил на по-твърда позиция.
Няма обаче официално потвърждение от американския президент за това. Той проведе разговори както с Путин, така и със Зеленски, след което обяви, че е доволен от разговорите, независимо какво точно означава това.
Факт обаче е, че най-значимият и прагматичен резултат от срещата в Евиан не бяха политическите декларации, а конкретните икономически и военни решения: Европейските страни и САЩ започнаха официални преговори за предоставяне на лицензи на компании, базирани в Европа и самата Украйна, за съвместно производство на американски ракети с голям обсег и модерни системи за ПВО.
Това на практика индустриализира отбраната на Украйна вътре в границите на континента, намалявайки логистичната зависимост от Вашингтон.
Лидерите от Г-7 се опитаха да постигнат съгласие и за засилване на икономическата изолация на Москва. Успоредно с това обаче изплуваха и вътрешни противоречия – японският консорциум SODECO официално поиска от правителството в Токио ревизия или отмяна на ценовия таван за руския петрол, което илюстрира нарастващото икономическо изтощение дори сред най-близките съюзници.
Докато Западът чертаеше дългосрочни военни стратегии в Евиан, Турция затвърди ролята си на незаменим дипломатически мост между воюващите страни. В навечерието на срещата на Г-7, турският министър на външните работи Хакан Фидан проведе ключови срещи в Русия с президента Владимир Путин и външния министър Сергей Лавров.
Самата Турция не получи покана за форума на Г-7, което Фидан публично критикува, подчертавайки, че изключването на Анкара от форматите за сигурност е стратегическа грешка на Запада.
Турската дипломация представи на Кремъл конкретен и силно прагматичен план за частично примирие. Той предвижда пълни и безусловни международни гаранции за безопасността на търговското корабоплаване в Черно море, което е критично за износа на храни и зърнени култури.
Също така е предвидено спиране на взаимните удари срещу рафинерии, газопроводи и електроцентрали. Този пункт е особено спешен, тъй като руската тактика през последните месеци се промени радикално, преминавайки към системно разрушаване на язовири, ВЕЦ-ове и цивилни обекти, поставяйки милиони украинци пред хуманитарна катастрофа.
Москва прие предложенията със сдържан интерес, а Путин и Лавров продължиха да настояват за анексирането на четирите украински области като предварително условие за каквито и да е преговори. Въпреки различията, совалките на Фидан обаче ясно показваха, че зад кулисите се подготвя почвата за техническо споразумение, което може да послужи за основа на бъдещ мащабен меморандум.
На фона на срещата на Г-7, Брюксел официално даде ход на фундаменталните преговори за членство на Украйна и Молдова в Европейския съюз – ход, който евролидерите определиха като най-силната политическа гаранция за сигурността на Киев извън рамките на НАТО.
Европейският съюз също предприе решителни стъпки, одобрявайки нов, мащабен пакет от ограничителни мерки срещу Руската федерация. Освен че поднови санкциите, наложени заради незаконното анексиране на Крим и Севастопол, Брюксел разшири персоналните и секторните забрани. Новите мерки удрят директно логистичните вериги, руския военнопромишлен комплекс и секторите, генериращи твърда валута за Кремъл.
Най-голям отзвук в медийното и дипломатическото пространство обаче предизвикаха персоналните санкции. ЕС официално наложи тежки ограничителни мерки, включващи замразяване на активи и забрана за пътуване, срещу влиятелни фигури от Руската православна църква, които либералите нарекоха „духовниците на Путин“.
Този ход имаше силен домино ефект върху вътрешнополитическия живот на Балканите, а България се оказа в центъра на европейското медийно внимание в Брюксел, където за първи път бе представена на срещата на върха от премиера Румен Радев.
Преди началото на разговорите, той отново подчерта, че „постигането на мир в Украйна няма да стане с военни средства“ и че България е дала достатъчно. България ще наложи вето върху санкциите срещу Русия, ако руският патриарх остане в санкционния списък, заяви министър-председателят пред журналистите.
Той обаче подчерта, че темата за санкциите не е част от дневния ред на заседанието на Европейския съвет, а те ще се решават през юли на Съвет на външни министри. България вече изрази определени резерви към тези санкции, защото ние вече сме заявили нашата позиция, че няма да допуснем санкции, които да вредят и носят риск за България и икономиката, каза Радев.
Той посочи няколко конкретни притеснения, свързани с евентуалните ограничителни мерки: „Мога да посоча и риска за функционирането на „Лукойл“, мога да посоча и рискове за снабдяване на столичното метро с резервни части, както и опасенията на земеделското министерство за доставката на торове за България“, бе категоричен Радев.
По въпроса за санкциите за руския патриарх той заяви, че не трябва да се смесват политиката и религията и че България ще наложи вето. „Времето на кръстоносните походи отмина. Тази война вече излезе извън окопите, тя се разпростира извън икономиката, енергетиката, виждаме върху културата и спорта, сега остава да обхване и религията“, заяви премиерът.
„Мен не ме интересува патриарх Кирил, но ме интересува руската православна църква, защото руското православие има принос за нашето освобождение от петвековно османско робство. Източноправославна им църква е като нашата, ние сме от едно семейство. Затова трябва да се вземе мнението и на Българската православна църква“, категоричен е Радев. Той недоумява с какво точно този тип санкции допринасят за края на войната.
Източник: standartnews.com
