Бързите кредити могат да станат значително по-скъпи за част от потребителите, ако новият Закон за потребителския кредит бъде приет в предложения от правителството вид. За това предупреждава предприемачът и експерт по лични финанси Георги Захариев, който отправи остри критики към част от текстовете и обвини управляващите, че са се съобразили с исканията на небанковите кредитори. „Бързите кредити са един от големите врагове на българите през 21 век. Правителството току-що им написа закон по поръчка“, заявява той.
Според Захариев през последните две десетилетия този тип кредитиране е засегнал най-силно хората с ниски доходи, финансово уязвимите и зависимите от хазарт, като основните проблеми са високото оскъпяване, неустойките, допълнителните такси и множеството съдебни спорове. Той отбелязва, че голяма част от новия закон произтича от задължението за транспониране на европейска директива и оценява положително мерки като задължителната оценка на кредитоспособността, ограниченията върху реклами от типа „пари за минути, дори с лошо ЦКР“, правилата за записите на заповед и отсрочките преди принудително изпълнение.
Основната му критика обаче е насочена към националните решения извън изискванията на европейското законодателство. По неговите думи, за кредити до три минимални работни заплати (около 1860 евро) отпада действащият таван на годишния процент на разходите (ГПР) от 52%. Вместо него се предвижда ограничение на разходите от 20% за кредит до един месец, 30% за срок до три месеца и 100% при срок над три месеца.
Захариев дава пример с кредит от 1860 евро за четири месеца: при досегашните правила максималното оскъпяване би било под 330 евро, докато при новите разпоредби то може да достигне 1860 евро. Той определя това като „чиста кражба“, изчислявайки, че на годишна база оскъпяването би било около 700%. Втората му критика е свързана с просрочените задължения, тъй като отпада правилото обезщетението при закъснение да не надхвърля законната лихва, което означава, че длъжникът ще плаща предвиденото в договора, освен ако не го оспори в съда.
Експертът поставя въпрос и за начина, по който тези спорни текстове са попаднали в законопроекта, твърдейки, че изключението от тавана е добавено след приключване на общественото обсъждане през януари, след становище на браншовата асоциация на небанковите кредитори. Според него промяната е направена без нова консултация и без оценка на въздействието. „Да го кажем с точната дума: това е лобизъм. Не подозрение, не интерпретация. Текст, поискан от регулираните, приет в техен интерес, добавен след като обществото е приключило да коментира“, пише Захариев.
Въпреки че признава, че ГПР може да не е най-подходящият показател за микрокредити с много кратък срок, той посочва Великобритания като пример за модел с периоден таван, който обаче включва допълнителни защити, лимити върху таксите при просрочие и строг лицензионен режим. В българския проект тези механизми липсват, което според него може да стимулира масовото сключване на кредити за срок малко над 90 дни, за да се възползват кредиторите от по-високия таван.
В заключение предприемачът призовава депутатите в Народното събрание да променят спорните разпоредби при разглеждането на законопроекта.
Източник: plovdiv24.bg
