ТОП ЕКСПЕРТ: Ако вечеряме пресолено, на сутринта ще се събудим с 2-3 кг отгоре, вместо да купувате хляб – яжте жито
Малките деца могат да развият диабет благодарение на кравето мляко, като се храним с удоволствие – в същото време оздравяваме
Д-р Георги Гайдурков е завършил медицина в Медицинска академия – София, специалност “Вътрешни болести”, както и специалност “Клинична и консултативна психология” в Софийския университет. През 1996 г. специализира нутрициология (науката за хранене на човека) към Свободен медицински факултет. Той работи първо в Бърза помощ, след това като участъков лекар и 12 години като терапевт в центъра по хемодиализа към Окръжна болница в София (сега “Св. Анна”). В момента е консултант на Лечебен център. По актуални теми, свързани със здравето, с него разговаря Цветана Димитрова от vegebg.org.
– Д-р Гайдурков, Вие говорите за т.нар. егоистичен алтруизъм. Каква е неговата същност и мислите ли, че хората го разбират достатъчно добре?
– Това е термин от психологията. Разбирането му зависи от социалния контекст, но мисля, че повечето хора в България не си дават сметка за него. Ако погледнем в световен мащаб – и в Европа, и в САЩ хората отдавна вече са стигнали до извода, че заедно можем повече. Нямаме интерес да сме един срещу друг, защото сме един общ организъм във всякакъв смисъл – биологичен, социален, екологичен. Принципът, че ако нараниш някой друг, всъщност нараняваш себе си, работи с пълна сила и в тялото. Не може да страда само един орган от тялото ни, а медицината все още се опитва да лекува само един орган, без другите.
– Какво е нужно на конвенционалната медицина, за да достигне своя връх?
– На конвенционалната медицина й липсва този общ, холистичен поглед, или т.нар. синтез. Ако погледнем организма като цяла екосистема, нещата се нареждат, а иначе стоят фрагментирани. Много от информацията не е систематизирана, не образува логическа мрежа, което сигурно е въпрос на време, а и на тенденция. Все повече медицински школи започват да виждат човека така. Например, когато аз завърших медицина, не съществуваше понятието “метаболитен синдром”. Сега медицината е осъзнала, че високото кръвно, диабет тип 2, централното затлъстяване всъщност са една и съща болест. Още повече че този холистичен подход го е имало в миналото както на Изток, така и на Запад.
Европейската медицина, може би след Декарт, е станала прекомерно аналитична, което е добре, но е изгубила другата логическа операция освен анализ, а именно синтез. Хипократ ни учи на това, че правилно лекува този, който правилно въвежда и правилно извежда. Това е основният принцип на обмяната, за която всички сме учили. Но съвременната медицина е забравила половината от истината – че трябва и да извади. Човек, когато се разболее, лекарят се чуди какво да му изпише, да добави още нещо, а всъщност трябва първо да извади. Първо трябва да пометем къщичката и след това да подредим новите мебели, а не да слагаме върху боклука нещо отгоре. Това се отнася и до този консуматорски манталитет, с който живеем днес – да изядеш повече, да изконсумираш повече за по-малко време, а не толкова да дадеш нещо от себе си.
– В такъв случай не е нужно ли да се промени самата образователна система и Вие не сте ли планували да станете университетски преподавател?
– За да се случи тази образователна реформа, трябва някой да промени сегашното положение, т.е. пак промяната е в човека, тя е вътре в нас. Относно преподаването засега не смятам, че сме на тематика, която системата би приела. Затова се включваме активно по-скоро в частни инициативи и инициативи на фондации. Ходихме в Министерството на здравеопазването, за да разговаряме, но ни гледаха като извънземни или така, сякаш едва ли не сме неадекватни. А не казваме нещо, което го няма по света. В САЩ, Германия и много други страни има такива международни школи. Аз имам немски учебник за лекари по гладуване. Ако кажете това на един конвенционален медик, той ще си помисли, че става дума за парамедицина. В Германия има специален научен институт и учебник “Гладуването като терапия”, съдържащ биохимия, патофизиология и психологически аспекти. Как може това да не го знаят? Ами да проверят в интернет! Ние не откриваме “топлата вода” – има го навсякъде по света, но у нас като че ли още има недоверие. Ще му дойде времето, но засега инициативите ни са само в частен план като екип.
– От колко време практикувате лечение чрез хранене?
– Завършил съм медицина през 1985 г., но преломна в лекарската ми кариера за мен беше 1992 г., когато се запознах с Лидия Ковачева. Стигнах до нея от личен опит, защото и аз бях болник. Имах вече богата лекарска практика, но не можех да излекувам себе си, така че последваха дълги години на осъзнаване и приложение на тези методи върху самия мен. Тогава реших, че щом аз се лекувам, защо да не помогна и на други хора да се лекуват по този начин. През 2001 г. напуснах болницата и реших, че ще се занимавам само с това. Нищо не е нужно да е насила, а да се храним с удоволствие, върховен апетит и същевременно с това да оздравяваме!
– А какво ще кажете за нашумелите напоследък хранителни режими, които са главно с месо?
– Те не са отсега, отдавна има автори, които ги предлагат за редукция на телесно тегло. Да, ние ще свалим няколко килограма, но с цената на токсичност. Когато една храна се състои изключително от протеинови продукти, и то термично обработени, тогава се получава ацидоза, т.е. висока киселинност, а всеки ученик знае, че киселините разграждат човешките тъкани.
– Защо твърдите, че няма по-болно същество от човека?
– Имам предвид, че никой биологичен вид няма толкова множество заболявания, както човекът. Дори шимпанзетата не са толкова болни, при тях почти няма данни за автоимунни заболявания. Колко са например шимпанзетата хипертоници в джунглата? Аз предполагам, че дори едно няма. А в зоопарковете има шимпанзета диабетици, на чиито клетки пише: “Не давайте храна на шимпанзето, защото е болно от диабет.” Ето че заради човешката храна се е разболяло от човешка болест или казано в кръга на шегата – станало е човек.
– А в същото време казвате, че няма нелечима болест?
– Принципно е така, няма нелечима болест, но има нелечим пациент. Знаем, че когато едно заболяване авансира, се променят важни неща в организма, много често дори се разпада орган. А малко или много са нарушени всички функции, защото не може да боледува само един орган. Когато, метафорично казано, сме хванали влака в 12 без 5, много усилия трябва да положи този човек и да извърви дълъг път към естественото си лечение. Методите на спешната патология при хроничните заболявания са пълен провал. Трябват много усилия и технологично време. Както казват древните: “Времето ще те излекува, защото то е всеобщ лекар.”
– Какво се случва тогава с децата, които израстват с храни, пълни с изкуствени подобрители и консерванти?
– Случва се нещо страшно – отчитаме наднормено тегло, което се вижда вече не само по статистиките. За много кратък период фрапантно нарасна броят на децата със затлъстяване и видоизменена биология на телата. И друго ни прави впечатление – тези деца, които приемаме, че са с нормално тегло, освен това не са здрави. Те са с торбички, със сенки под очите, с източени като клечки крака и ръце. В младото поколение виждаме страхотни деформации, които резултират в болести. А и кой лекар не знае, че в момента авансират всички заболявания? Честотата на детския диабет сега е в пъти по-голяма от тази преди няколко години. Същото се случва и с автоимунните, онкологичните и сърдечните заболявания – болестите “се подмладяват“. За съжаление вече има младежи на по 18-20 години с инфаркт, а даже и деца.
– Едно често срещано явление – перфектни изследвания, а човекът видимо е зле. Как си обяснявате това?
Източник: zajenata.bg
