По време на полет над ледената покривка на Гренландия през април 2024 г., ученият от НАСА Чад Грийн направи едно от най-необикновените открития до момента – тайна военна база.
Анализирайки радарни изображения на леда, Грийн забеляза необичайни структури, за които скоро бе потвърдено, че принадлежат на Camp Century. Това е 65-годишна американска военна база от времето на Студената война, заровена на около 30 метра под повърхността на обширната ледена покривка на Гренландия.
„Точно търсехме дъното на ледената покривка и изведнъж се появи Camp Century“, сподели Алекс Гарднър, експерт по ледени пейзажи в Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА, който участва в проекта. Той добави, че в началото екипът дори не е знаел какво точно вижда.
Лагер Сенчъри, известен още като „градът под леда“, е построен от американски военни инженери в строго секретна обстановка между юни 1959 г. и октомври 1960 г. Комплексът е разполагал с 21 подземни тунела с обща дължина от почти три километра. На радарните изображения, направени от НАСА, много от сградите на базата все още могат да се различат ясно и днес.
Изследването е използвало системата UAVSAR (Synthetic Aperture Radar) – технология, подобна на LiDAR, която често се използва за откриване на скрити структури, като например древни градове на маите. Докато LiDAR използва лазерни лъчи, UAVSAR използва радиовълни, които могат да проникнат през леда.
Съединените щати и Дания подписаха Споразумението за отбрана на Гренландия през 1951 г., което позволи на американската армия да изгради военни съоръжения на този остров, който по това време е бил част от Дания.
Изграждането на самата база обаче бе изключително трудно начинание. На леденото плато температурите са падали до минус 70 градуса по Целзий, а ветровете са достигали скорост от почти 200 километра в час.
За строителството бяха доставени над 6000 тона строителни материали с помощта на тежки снегомобили, които се движеха със скорост от едва три километра в час. Самото транспортиране от американската база в Тула продължи около 70 часа.
Инженерите първо изкопаха огромни траншеи в снега и леда. Най-големият сред тях беше проход с дължина около 300 метра, известен като Главна улица, след което вътре в траншеите бяха издигнати дървени сгради със стоманени покриви.
Най-ценната част от комплекса бе един от първите ядрени реактори със средна мощност PM-2A, който произвеждаше електричество за цялата база. Работата с реактора в екстремни арктически условия изискваше изключително внимание, но именно това позволи на подземния град да функционира.
По време на престоя си в Camp Century учените постигнаха значителни геоложки постижения. Те бяха сред първите, които изследваха ледените ядра на Гренландия, докато почвени проби разкриха, че в далечното минало районът е бил покрит с гори и богат на растителен и животински свят.
Научните изследвания обаче бяха само част от историята. Самата база не беше пълна тайна – американската армия дори направи рекламен филм за проекта. Това, което обаче се пазеше в строго секретна тайна, бе истинската цел на строителството.
Наречен „Проект Леден червей“, планът на американската армия беше да изгради обширна мрежа от тунели под ледената покривка на Гренландия, за да разположи балистични ядрени ракети. Проектът предвиждаше до 135 000 квадратни километра допълнителни подземни тунели, достатъчно място за около 600 ракети. За тяхното обслужване щяха да бъдат построени 60 центъра за изстрелване, в които около 11 000 войници щяха да живеят постоянно. Датското правителство не бе информирано за тези планове.
Много бързо стана ясно, че целият проект е почти невъзможен за изпълнение. Ледът постоянно се измества и деформира тунелите, поддръжката на базата е изключително скъпа, а техническите препятствия се оказаха почти непреодолими. Поради това Camp Century бе изоставен още през 1967 г.
Едва три десетилетия по-късно, през 1997 г., Датският институт за международни отношения публикува документи, които разкриват съществуването на Проект „Леден червей“ и неговата истинска цел.
Въпреки че ядреният реактор бе премахнат след затварянето на базата, един сериозен проблем остава под леда. По време на 33-те месеца си работа реакторът произведе повече от 178 000 литра радиоактивни отпадъци. Тези отпадъци никога не бяха премахнати и остават заклещени под ледената покривка от десетилетия, с предположението, че ледът ще остане замръзнал завинаги. Но изменението на климата променя тази ситуация.
Източник: standartnews.com
