Европейските съюзници на Украйна все по-тревожно наблюдават сближаването между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Според анализ на „Юронюз“ американският президент е заел позиции, които надхвърлят досегашните опасения за близостта му с руския лидер – от сделка за дизелово гориво и облекчаване на санкции до подкрепа за възможна тристранна среща с участието на Путин, Тръмп и китайския президент Си Дзинпин.
Европейските правителства се опасяват, че Вашингтон оказва натиск върху Киев да приеме споразумение, което би било по-благоприятно за Москва. В Европейския парламент върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви: „Американски преговарящи се опитват да тласнат Украйна към капитулация от близо две години“. По думите ѝ Украйна не се е предала по условията на Путин, защото Европа продължава да я подкрепя.
Особено силно безпокойство в европейските столици предизвикват действията на специалните пратеници на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. И двамата, както и президентът, са натрупали богатството си в сектора на недвижимите имоти. Според публикацията на „Юронюз“ те са обсъждали възможността за освобождаване на замразени руски активи и възстановяване на доставките на руски газ за Европа като стимули в мирните преговори. Европейските правителства са отхвърлили и двете идеи.
Уиткоф беше подложен на критики, след като определи Путин като „хуманитарен човек“. Часове по-късно Русия изстреля 21 балистични ракети по Киев. Три от тях са носели касетъчни бойни глави, предназначени да увеличат пораженията и броя на жертвите сред цивилното население. „Това е ужасяващо – изпращате двама търговци на имоти да преговарят с Путин, а те решават, че искат да разделят една държава“, заяви неназован високопоставен европейски представител.
Американският натиск върху Украйна се засилва от поне година. През ноември 2025 г. беше представен мирен план от 28 точки, който според публикацията първоначално е бил изготвен в Москва, а след това внесен във Вашингтон. Предложенията са включвали териториални отстъпки от страна на Украйна, ограничаване на числеността на въоръжените ѝ сили и окончателен отказ от членство в НАТО. Европейските правителства са се обединили около позицията, че планът би оставил Украйна уязвима за нова руска агресия.
Междувременно Киев обвини Вашингтон в забавяне на доставките на ракети за „Пейтриът“, прекъсване на разузнавателния обмен за руски балистични атаки и ограничаване на достъпа до сателитни комуникации, включително до системата „Старлинк“. Белият дом отрича ограниченията да са наложени по политически причини. Американски представители отхвърлят и твърденията, че Уиткоф и Къшнър са заплашвали да прекратят военната и разузнавателната подкрепа, ако Киев не направи отстъпки. Системата за ранно предупреждение за руски атаки е възстановена, но зависимостта на Украйна от американските оръжия и технологии остава.
Тръмп настоява Украйна да прекрати атаките срещу руската петролна инфраструктура и призова Киев да проведе нови избори и да избере друг преговарящ с Москва. Украинската конституция забранява провеждането на избори по време на война. На този фон европейските лидери се опитват да поддържат едновременно подкрепата за Украйна, натиска върху Русия и диалога с Вашингтон. Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре и финландският президент Александер Стуб организираха нов кръг от мирни преговори в Осло. „Мирът изисква търпение. Но за съжаление войната не чака“, заяви Стуб.
Източник: dnesplus.bg
