Шест години след началото на пандемията от COVID-19 въпросът как точно се е появил вирусът SARS-CoV-2 продължава да предизвиква остри научни и политически спорове.
Темата отново излезе на преден план след изслушването на д-р Антъни Фаучи пред Комисията по вътрешна сигурност и правителствени въпроси към Сената на САЩ на 29 юли 2026 година. Бившият директор на Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания многократно се позова на Петата поправка на американската конституция и отказа да отговори на повече от 100 въпроса.
Случилото се коментира в предаването „Тази сутрин“ на bTV микробиологът проф. Тодор Кантарджиев. Според него отказът на Фаучи да отговаря не доказва вина, но засилва обществените съмнения около финансирането на изследванията в Ухан и решенията на здравните власти по време на пандемията.
По време на изслушването американските сенатори поставили въпроси за произхода на вируса, финансирането на научни проекти в Китай, комуникацията на здравните институции и мерките, предприети в началото на пандемията. „На практика на всеки въпрос той се позоваваше на Петата поправка на Конституцията на САЩ, която дава право човек да не дава показания, ако те могат да го уличат“, обясни проф. Кантарджиев.
Една от основните теми на изслушването била дали оглавяваният в миналото от Фаучи Национален институт по алергии и инфекциозни заболявания е подпомагал финансово изследвания на коронавируси в китайския град Ухан. Проф. Кантарджиев подчерта, че международното научно сътрудничество и финансирането на чуждестранни лаборатории не са необичайна практика, но по-същественият въпрос е дали сред подкрепяните проекти е имало експерименти за промяна свойствата на вирусите, известни като „gain of function“.
Според проф. Кантарджиев евентуалният лабораторен произход на вируса не означава непременно, че той е бил разработен умишлено като оръжие. Позицията му е, че при лабораторен сценарий по-вероятно би било да става дума за инцидент, нарушение на протоколите или неволно заразяване. Твърдението, че SARS-CoV-2 е излязъл от лаборатория, остава хипотеза, а не окончателно установен научен факт.
Друга тема, коментирана от проф. Кантарджиев, е противоречивата комуникация на здравните власти относно предпазните маски в първите месеци на пандемията. „Когато кажеш на обществото нещо, което не е вярно, впоследствие доверието се губи и последствията са много сериозни“, заяви той. Шест години след първите случаи най-точният извод остава, че произходът на SARS-CoV-2 не е доказан окончателно и научните изследвания трябва да бъдат подчинени на максимална прозрачност.
Източник: zajenata.bg
