Сериозни опасения относно качеството на млечните продукти и драстичните надценки в търговските обекти провокираха сблъсък между производители и организации, защитаващи правата на потребителите. Лабораторни анализи разкриха наличието на продукти с над 70% водно съдържание, докато търговските надценки върху основни хранителни стоки достигат стряскащите 140%. Производителите открито обвиняват големите вериги в натиск за понижаване на изкупните цени, докато крайните цени за гражданите остават неоправдано високи. Тези тревожни факти бяха обсъдени от Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите и Богомил Николов от „Активни потребители“ в ефира на бТВ.
Проверките, проведени от „Активни потребители“ по проекта „Кошница с грижа“, показват фрапантни несъответствия при бялото саламурено сирене. От 12 тествани търговски марки едва една отговаря на стандартите по БДС. При пет от изследваните проби е открито недекларирано водно съдържание над 60%, а при три от тях нивата надхвърлят допустимите 65%. Най-високата засечена стойност в проучването достига рекордните 71,3%.
Богомил Николов обясни, че ниските цени често са подвеждащи и са пряк резултат от високото количество вода в продукта. Според него основната причина за това е съкращаването на технологичното време за зреене. Вместо необходимите 45 дни, част от продуктите достигат до щандовете едва на седмия ден, когато все още не са освободили излишната влага. Димитър Зоров допълни, че нормалното водно съдържание по БДС е около 54%, като при 70% вода потребителите реално плащат за продукт с ниска хранителна стойност.
Димитър Зоров отправи остри критики към търговските вериги, обвинявайки ги в злоупотреба с пазарна мощ за налагане на нереално ниски изкупни цени. Докато производителите са притиснати, крайният потребител плаща огромни суми, тъй като разликата между доставната и продажната цена е огромна. Сравнявайки ситуацията с Европа, където надценките обикновено варират между 25% и 30%, Зоров подчерта, че у нас те достигат 100-140%. Данни на Комисията за защита на потребителите потвърждават тези разлики, като при маслото надценката стига 141%, при сиренето – 133%, а при доматите – 127%.
Търговските вериги от своя страна защитават тези числа, посочвайки, че надценката не е чиста печалба, а покрива разходи за ДДС, логистика, заплати, електроенергия и загуби от бракувана продукция. В отговор на ситуацията Димитър Зоров призова за таван на надценките, давайки Гърция за пример. Богомил Николов обаче подчерта, че административните мерки не са достатъчни и е необходимо насърчаване на алтернативни канали като фермерски пазари, за да се стимулира конкуренцията и да се подкрепи родното производство, което от десетилетия бележи постоянен спад.
Източник: standartnews.com
