Кметът на община Кричим Атанас Калчев излезе с категорична позиция след убийството на Георги Кузев и последвалите разкрития на пловдивската полиция, завършили с ареста на 18 души от организацията „Кръв и чест“. Той подчерта, че групата не представлява изолирана местна компания от футболни запалянковци, а е част от международна неонацистка мрежа с дълбоки корени и установена история на насилие.
Движението възниква във Великобритания през 1987 г. и е исторически свързано с „Комбат 18“, като името му произлиза от лозунг на Хитлерюгенд. Мащабът и опасният характер на структурата се доказват от факта, че германското ѝ подразделение е забранено още през 2000 г., а Канада официално включва „Кръв и чест“ и „Комбат 18“ в списъка си на терористичните организации.
„Кръв и чест“ не е просто име на местна пловдивска компания от крайни футболни фенове. Ето какво сподели кметът Калчев в социалните мрежи по темата: „Кръв и чест“ е международна неонацистка мрежа, възникнала във Великобритания през 1987 г. и исторически свързана с „Комбат 18“. Името ѝ е лозунг, свързан с Хитлерюгенд.
За мащаба и характера на тази мрежа говори достатъчно фактът, че германското ѝ подразделение е забранено още през 2000 г., а Канада включва „Кръв и чест“ и „Комбат 18“ в официалния си списък на терористичните организации. Твърдения за присъствие на среди, използващи имената „Кръв и чест“ и „Комбат 18“, в Пловдив не се появяват днес. За подобни структури и конфликти около тях се говори публично от години.
И точно затова въпросът вече не може да бъде само: „Кои са тези хора?“ Въпросите са повече: От колко години съществуват подобни структури в Пловдив? Как са организирани? Имат ли установена йерархия? Кой финансира дейността им? Кой осигурява помещенията, в които се събират? Имат ли връзки с международни неонацистки организации? Как се привличат и радикализират млади хора? Какво са знаели компетентните институции през всички тези години и какво са предприели?
Между радикалната идеология, организираната структура и реалното улично насилие съществува граница, която една държава не може да си позволи да забележи едва след като някой бъде пребит или убит. Тук не говорим за политика, нито за обикновено футболно хулиганство. Говорим за националната сигурност и за способността на държавата да разпознава и пресича организирания политически екстремизъм, преди идеологията на омразата да премине в организирано насилие.
Източник: plovdiv24.bg
